Определение № 3721 от 07.07.2026 г. на ВКС по гр. д. № 1920/2026 г.

Производство по чл. 307 ГПК. Образувано е по молба вх. № 278557/23.12.2025 г. от М. М. Г., подадена чрез пълномощника му адв. С. А., за отмяна на влязлото в сила решение № 3779/27.05.2019 г. по гр.д. № 14784/2013 г. на Софийски градски съд, основана на чл. 303, ал. 1, т.1 ГПК с твърдение, че след постановяване на решението е открито ново писмено доказателства от съществено значение, които не е било известно при решаване на делото –признание от страната по делото Л. Г., обективирано в писмо до него, получено на 29.11.2025 г. В срока по чл. 306, ал. 1 ГПК насрещните страни не са депозирали отговор на молбата за отмяна. Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, след проверка данните по делото, намира следното: С посоченото решение № 3779/27.05.2019 г. по гр.д. № 14784/2013 г. на Софийски градски съд, е признато за установено по исковете с правно основание чл.124, ал.1 ГПК на Д. Л. П. срещу Л. Й. Г., М. М. Г., И. З. Н. и В. Г. Н. – Н., че ищцата е собственик на подробно описания в решението апартамент № 49, находящ се в [населено място],[жк], [жилищен адрес] вх. „Б“, ет.10, със застроена площ 86,44 кв. м., заедно с таванско помещение № 11, с прилежащите му 1,563 % ид. ч. от общите части на сградата и от правото на строеж, с идентификатор ***** по кадастралната карта. Решението е потвърдено с въззивно решение № 1246/15.06.2020 г. по в. гр. д. № 4643/2019 г. на Софийски апелативен съд, като последното не е допуснато до касационно обжалване с определение по чл. 288 ГПК с № 100/09.03.2021 г. по гр.д.№ 3812/2020 г. на ВКС, ІІ г. о., предвид което въззивното и първоинстанционното решения са влезли в сила на 09.03.2021 г.- чл. 296, т. 3 ГПК. В хода на производството по делото ответникът М. М. Г. е възразявал - още с отговора на исковата молба, че не е упълномощавал Л. Й. Г. като негова съпруга тогава, да продава неговата част от процесния апартамент, поради което нито лицата, на които тя е продала апартамента- И. З. Н. и В. Г. Н. – Н. са го придобили в собственост, нито последващия техен купувач- ищцата по делото, е станала собственик. Производството за отмяна е средство за извън инстанционен контрол относно правилността на влезли в сила решения, приложимо само при наличието на изчерпателно посочени в закона предпоставки и когато правото да се иска отмяна е упражнено в определените срокове. Преценката за съответствието на изложeните обстоятелства като конкретни фактически твърдения, с фактическите състави на чл. 303, ал. 1 ГПК, както и дали са доказани поддържаните основания за отмяна от представените доказателства, е преценка по допустимостта на молбата, извършва се служебно и е изцяло в правомощията на Върховния касационен съд (т. 10 от ТР № 7 от 31.07.2017 г. по т. д. № 7/2014 г. на ОСГТК на ВКС). Настоящата молба е подадена от лице, което е обвързано от влязлото в сила решение, същата се счита подадена в срока по чл. 305, ал.1, т.1 ГПК с оглед сочената дата на получаване на новото доказателство (писмо). Наведените от молителя Г. обстоятелства и приложено доказателство, обаче, не са от естество да бъдат подведени към хипотезата на чл.303, ал.1, т. 1 ГПК (на която молителят и изрично се позовава като законова норма), нито към която и да е друга хипотеза на чл. 303, ал. 1 ГПК. Съображенията са следните: Отмяна на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК предполага да са открити нови обстоятелства или писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са били могли да бъдат известни на страната, срещу която решението е постановено, като този пропуск не се дължи на процесуално нарушение на съда или пък на небрежност на страната при упражняване на процесуалните си права. В настоящия случай не е налице нито една от горните предпоставки за допустимост на молбата. Твърдяното в молбата за отмяна обстоятелство не е ново, а е било заявено от молителя още в първоинстанциноното производство пред СГС. Посоченото и приложено към молбата за отмяна доказателство – писмо до молителя, което се твърди, че е от Л. Г. и съдържало признание, че молителят не е подписвал пълномощно и не е давал съгласие Л. Г. да продава апартамента им, за който е водено делото, няма име на неговия автор в текста, и не удостоверява, че изхожда от нея. Дори и хипотетично да се приеме, че Л. Г. е негов автор, то писмото би представлявало тогава признание или обяснение от лице, което е било страна /съответник по делото/, заедно с молителя М. Г., които изявления на страна в процеса обаче не са писменни доказателства по смисъла на чл. 179 и чл. 180 ГПК. Новото писмено доказателство по чл. 303, ал.1, т.1 ГПК трябва да е такова, което самостоятелно може да удостовери правно значим за делото факт, в този смисъл е и задължителната практика - т. 4 на ППВС № 2/1977 г., според която не е допустима молба за отмяна въз основа на писмени декларации. Ето защо съдържанието на молбата за отмяна и приложените с нея копия от писмо и пощенски плик, налага извода, че не е налице фактическия състав на чл. 303, ал.1, т.1 ГПК, и молбата за отмяна се явява недопустима и производството по нея следва да се прекрати, тъй като не се основава на нови писмени доказателства, които да са годни да установят съществуването на факти от значение за изхода на спора. Воден от изложеното, съставът на Върховния касационен съд, Второ гражданско отделение,