Определение № 768 от 31.01.2025 г. на ВАС по адм. д. № 10/2025 г.

Производството е по чл.229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на Управителния съвет на Етажната собственост при бл.№130, [жк] в гр.София, представляван от Т. Б. И.. Жалбата е срещу определение №21238 от 25.10.2024г., постановено по адм.дело №9090/2024г. на Административен съд София-град. С него е оставена без разглеждане жалбата на Т. Б. И. - председател на Управителния съвет на Етажната собственост при бл.№130, [жк] в гр.София, срещу мълчалив отказ на кмета на район „Илинден“ – Столична община по молба с вх.№РИЛ24-ГР94-1266/30.07.2024г. и производството по делото е прекратено. В частната жалба се излагат доводи за неправилност на обжалваното определение. Твърди се, че определението представлява по своята същност отказ от правосъдие. Претендира се отмяната му и връщане на делото на административния съд за произнасяне по същества на жалбата. С отделна молба се иска и присъждане на разноски. Ответникът – кметът на район „Илинден“ – Столична община, с писмен отговор излага доводи за неоснователност на частната жалба. Моли тя да бъде оставена без уважение. Върховният административен съд, състав на четвърто отделение, намира частната жалба за допустима - подадена срещу подлежащо на обжалване определение, с което се прегражда по-нататъшното развитие на производството, от страна по делото, за която то е неблагоприятно и в срока по чл.230 от АПК. Разгледана по същество частната жалба е неоснователна по следните съображения:. С обжалваното определение №21238 от 25.10.2024г., постановено по адм.дело №9090/2024г. на Административен съд София-град e оставена без разглеждане и е прекратено производството по жалбата на Т. Б. И. - председател на Управителния съвет на Етажната собственост при бл. №130, [жк] в гр.София, срещу мълчалив отказ на кмета на район „Илинден“ – Столична община по молба с вх.№РИЛ24-ГР94-1266/30.07.2024г. За да постанови този резултат административният съд е приел, че в случая осъществявайки контрол по изпълнението на възложените от общината строително-ремонтни работи, кметът на района не действа като административен орган, а като представител на собственика на обекта. На следващо място според съда, за да е налице неоснователно бездействие на административен орган да изпълни свое задължение чрез извършване на определено фактическо действие, което е длъжен да извърши по силата на закона, по арг. от чл.256, ал.2 от АПК, той трябва да е сезиран от страна с правен интерес от извършването на това действие, каквато в случая не е налице. Мотивирал е извод, че по съществото си молба с вх.№РИЛ24-ГР94-1266/30.07.2024г. представлява сигнал за некачествен ремонт, решението по който съгласно разпоредбата на чл.124, ал.2 АПК не подлежи на обжалване. Не се сочи и какви конкретни фактически действия се иска да се предприемат от кмета на района, за да се счете от съда, че е налице формиран мълчалив отказ за извършването им, който да подлежи на обжалване. Обжалваното определение е правилно. С нормата на чл.256 от АПК е създаден специален ред за защита срещу неоснователните бездействия от страна на административния орган. В първата хипотеза се оспорва бездействието на административния орган по задължение, произтичащо пряко от нормативен акт, а във втората - неизвършването на фактически действия, които административният орган е длъжен да извърши по силата на закона. Субект на правото на оспорване по чл.256 от АПК е всеки, който е сезирал с искане административния орган да извърши дължимо по закон фактическо действие. Релевантни за възникване на правото на оспорване са следните факти: необходимост от извършване на дължимо по закон фактическо действие, което рефлектира директно в правната сфера на лицето. В случая и двете предпоставки за допустимост на искането не са налице. На първо място оспорващата страна не е налице неизвършване на фактическо действие, дължимо по закон. Неизвършването на проверка по молба с вх.№РИЛ24-ГР94-1266/30.07.2024г., с която се иска кметът на район „Илинден“ – Столична община да провери извършените ремонтни дейности на обществен паркинг зад бл. №130, [жк] в гр.София, не може да бъде квалифицирано като бездействие по смисъла на чл.256 от АПК, изразяващо се в неизвършване на фактически действия, които кметът на района е длъжен да извърши по силата на закона. Правилно Административен съд София - град е преценил, че нито разпоредбата на чл.11 от ЗОС, нито чл.65 от ЗЗД, на които се позовава оспорващия и в частната жалба, не предвиждат конкретно фактическо действие, което да следва да се предприеме от административен орган. Още повече, че в случая при осъществяването на контрол по изпълнението на цитираните в молба с вх.№РИЛ24-ГР94-1266/30.07.2024г. ремонтни дейности, кметът на района не осъществява административна дейност. Той упражнява правата на собственика на ремонтирания обект. Не се установява наличието на императивна разпоредба, задължаваща кмета на района да извършва конкретни фактически действия по сигнали на гражданите, за какъвто правилно е определена подадената молба с вх.№РИЛ24-ГР94-1266/30.07.2024г. В тази връзка следва да се посочи, че производствата по сигнали на граждани са изцяло административни и по отношение на тях не е предвиден съдебен контрол предвид разпоредбата на чл.124, ал.2 от АПК. Правилна е преценката на решаващия съд и за липса на правен интерес от оспорването. Правният интерес следва да има пряка връзка с твърдяно изискуемо притезание. В случая проверката на извършените ремонтни дейности на обществен паркинг зад бл. №130, [жк] в гр.София, както и резултатът от тази проверка не рефлектира пряко в правната сфера на оспорващия. Действието на проверката би се разпространило пряко в правната сфера на изпълнителя на ремонта на обществения паркинг, но не и в тази на Управителния съвет на Етажната собственост при бл. №130, [жк] в гр.София. Реално в правната сфера на оспорващия не настъпват последици, които могат да бъдат защитени по реда на чл.256 от АПК, поради което липсва изискуемия от закона пряк и непосредствен правен интерес от подаване на иска по чл.256 от АПК. С оглед на тези доводи настоящият състав счита, че обжалваното определение е правилно. При постановяването му не са допуснати релевираните нарушения, поради което определението следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора искането на частния жалбоподател за присъждане на разноски по делото, предвид разпоредбата на чл.143, ал.1 от АПК, е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение. Воден от горното и на основание чл.221, ал. 2, предложение първо, във вр. с чл.236 от АПК, Върховният административен съд, състав на четвърто отделение