Определение № 1960 от 01.07.2026 г. на ВКС по т. д. № 2511/2025 г.

Производството е по чл. 282, ал. 5 от ГПК. Образувано е по молба вх. № 7695/16.04.2026г. на „Застрахователна компания България Иншурънс“ АД за връщане на сумата от 41 177. 50 лева (с равностойност от 21 053. 72 евро). Съгласно изложеното в молбата средствата са били преведени по сметка на ВКС като надлежно обезпечение по смисъла на чл. 282, ал. 2 от ГПК и с определение на този съд е било спряно изпълнението на осъдително въззивно решение № 227 от 27.08.2025г. по в.гр.д. № 129/2025г. на Апелативен съд – Велико Търново. С определение, постановено в настоящото касационно производство, въззивното решение не е допуснато до касационно обжалване, съответно касационната жалба на дружеството е била оставена частично без разглеждане. Същевременно сумите по решението срещу застрахователя са изцяло изплатени в полза на „Инвестбанк“ АД (37 347. 50 лева), както и в полза на Г. П. Г. (3 170 лева) и на И. П. П. (660 лева), всичко със законната лихва от 23.04.2024г. до окончателното плащане. Към молбата на застрахователното дружество са представени документи (преводни нареждания) за внесената гаранция (на 17.09.2025г.), както и за извършените плащания в полза на ищците на 09.04.2026г. От „Инвестбанк“ АД не е възразено по връщане на гаранцията. Признато е получаването на присъдената на дружеството парична сума. Г. П. Г. и И. П. П. не са подали отговор на молбата на застрахователното дружество. За се произнесе по постъпилата молба, настоящият състав на Върховния касационен съд, Търговска колегия, Първо търговско отделение, взе предвид следното: С определение № 2676 от 18.09.2025г. по ч.т.д. № 1872/2025г. на ВКС, ТК, ІІ т.о. е било постановено спиране на изпълнението на решение № 227 от 27.08.2025г. по в.гр.д. № 129/2025г. на Апелативен съд – Велико Търново. С това решение е било потвърдено решение № 20 от 13.01.2025г. по гр.д. № 359/2024г. на Окръжен съд – Велико Търново за осъждане на „Застрахователна компания България Иншурънс“ АД да заплати на „Инвестбанк“ АД 37 347. 59 лева, представляващи застрахователна сума по Договор за застраховка „Злополука и заболяване“, застрахователен сертификат № 2320204005701120 към Договор за групова застраховка „Злополука и заболяване“ на получателите на кредити на „Инвестбанк“ АД от 09.06.2014г., във връзка с Договор за ипотечен кредит „Домашен уют“ № 166-33/06.10.2016г., сключен между банката и П. Г. П., кредитополучател, със законната лихва за забава от 23.04.2024г., датата на исковата молба, до окончателното плащане, както и да заплати на Г. П. Г. сумата от 3 170 лева, а на И. П. П. - 660 лева, представляващи платени от тях вноски по договора за ипотечен кредит след смъртта на П. Г. П., със законната лихва за забава от 23.04.2024г. до окончателното плащане на сумите. Във връзка с постановеното спиране от застрахователното дружество е била внесена парична гаранция от общо 41 177. 50 лева (сбор от присъдените главници), обстоятелство надлежно удостоверено от счетоводител при ВКС, съгласно служебно приложено удостоверение от 18.09.2025г. Внесената като гаранция сума не е била възстановявана. С определение № 1011 от 02.04.2026г. по настоящото касационно производство въззивното решение не е било допуснато до касационно обжалване в частта на присъдените на банката суми, а в останалата част касационната жалба на „Застрахователна компания България Иншурънс“ АД е била оставена без разглеждане. В тази си част определението не е било обжалвано и е влязло в сила на 29.04.2026г. Междувременно на 09.04.2026г. всички присъдени суми (главници, лихви и разноски) са били платени от застрахователното дружество. При изложените обстоятелства молбата на „Застрахователна компания България Иншурънс“ АД по чл. 282, ал. 5 от ГПК е основателна. Внесеното от застрахователното дружество обезпечение е било предназначено за удовлетворяване на признатите с въззивното решение парични притезания, когато касационно обжалване не бъде допуснато или обжалваното въззивно решение бъде оставено в сила. След влизане в сила на въззивното решение с недопускането му до касационно обжалване (оставяне на касационната жалба на застрахователя без разглеждане) паричните притезания на ищците са изцяло погасени чрез плащане и обезпечението следва да се освободи, като се преведе по сметка на вносителя. Вече не съществува причината, поради която обезпечението е било предоставено, така както целта на обезпечението е конкретизирана в мотивите на Тълкувателно решение № 6 от 23.10.2015г. по тълк. дело № 6/2014г. на ОСГТК на ВКС. Не са налице обстоятелства по чл. 82 от ГПК, препятстващи връщането на паричното обезпечение. Изискуемостта на вземането за връщане на обезпечението е настъпила на 02.04.2026г., съответно на 29.04.2026г., с влизането в сила на определението по чл. 288 от ГПК, съгласно разрешението по посоченото тълкувателно решение, и едногодишният срок по чл. 82 от ГПК не е изтекъл. Воден от горното съдът