Определение № 1276 от 26.05.2023 г. на ВКС по гр. д. № 1486/2023 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба на „Първа инвестиционна банка“ ЕАД срещу определение № 511 от 23.02.2023 г. по в. гр. д. № 59/2023 г. на Софийски апелативен съд, 7 състав, с което е оставена без уважение подадената от жалбоподателя молба с правно основание чл. 398 ГПК за замяна на допуснатата по делото обезпечителна мярка „спиране на изпълнителното производство“ с определение № 271114 от 30.06.2021 г. по гр. д. № 5614/2017 г. на СГС, с обезпечителната мярка – спиране само на процедурата по чл. 460 ГПК в изпълнителния процес. Жалбоподателят поддържа, че атакуваният акт е неправилен и моли като такъв той да бъде отменен, като бъде допусната исканата замяна на обезпечителната мярка по допуснатото обезпечение. Твърди, че банката, като трето лице помагач в процеса има право да иска замяна на допуснатото обезпечение по висящия исков процес. Счита за неправилен извода на въззивния съд, че наложената обезпечителна мярка не се отразява на нейната правна сфера, тъй като банката, в качеството си на цедент на вземането по договора за кредит, отговаря не само за съществуване на вземането, но и за съществуването на обезпечението, привилегията и изпълняемостта му на основание чл. 100, ал. 1 ЗЗД. Поддържа, че исканата обезпечителна мярка е допустима, доколкото съгласно разпоредбата на чл. 397, ал. 1, т. 3 ГПК са допустими и други, не изрично предвидени в закона, обезпечителни мерки. Постъпил е писмен отговор в срок от ответника по частната жалба “Лион Инвест Груп“ АД, в който последният сочи, че подадената частна жалба следва да бъде оставена без разглеждане, тъй като в същата не са посочени основания за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК. В условията на евентуалност, излага доводи за нейната неоснователност. Настоящият съдебен състав на Върховния касационен съд намира, че частната жалба е допустима, като подадена в законоустановения срок, от легитимирана страна и има за предмет съдебен акт, подлежащ на обжалване по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК. Неоснователни са наведените от “Лион Инвест Груп“ АД доводи за недопустимост на частната жалба, доколкото настоящото производство се развива не по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК, а по този на чл. 274, ал. 2 ГПК, тъй като негов предмет е определение на въззивен съд, който за първи път по време на висящността на въззивно производство се е произнесъл по молба за замяна на обезпечителна мярка по допуснато обезпечение. В това производство не е необходимо представяне на изложение на основанията за допускане на касационно обжалване. Първоинстанционният Софийски градски съд е сезиран с иск с правно основание чл. 177, ал. 1 ЗЗД, предявен от „Лион Инвест Груп“ АД срещу „Леон Трейдинг“ ООД за сумата 207 803.83 лева, представляваща увеличената стойност на имот на ищеца, ипотекиран в полза на „Първа инвестиционна банка“ АД /конституирана като трето лице - помагач на страната на ответника/ за обезпечаване на парично задължение на „Леон Трейдинг“ ООД към банката. По искане на ищеца „Лион Инвест Груп“ АД, с определение № 271114 от 30.06.2021 г. по гр.д. № 5614/2017 г. на СГС, е допуснато обезпечение на предявения горепосочен иск чрез спиране на принудителното изпълнение върху подробно описан поземлен имот с идентификатор ................................ по КККР на [населено място], заедно с построените в имота сгради, до приключване на исковото производство по чл. 177, ал. 1 ЗЗД. СГС е уважил иска за сумата 203 927. 46 лв., а за разликата до 207 803.83 лв. го е отхвърлил, с решение № 262484 от 25.07.2022 г. по гр. д. № 5614/2017 г., което е обжалвано от ищеца „Лион Инвест Груп“ АД и третото лице – помагач „Първа инвестиционна банка“ АД с въззивни жалби, по които е образувано в. гр. д. № 59/2023 г. на САС, 7 състав. С молба с вх. № 1347 от 20.01.2023 г., „Първа инвестиционна банка“ АД е поискала в рамките на висящото въззивно производство замяна на наложената от първоинстанционния съд обезпечителна мярка с друга – спиране само на изпълнителните действия, изразяващи се в разпределение по реда на чл. 460 ГПК на сумата 207 803. 83 лв., която би се получила в резултат на публичната продан. За да остави без уважение горепосочената молба за замяна на допуснатата обезпечителната мярка, въззивният Софийски апелативен съд е приел, че молителят не е легитимиран да заяви процесното искане, защото в качеството си на „трето лице“ по смисъла на т. 6 ТР № 6/2014г. на ВКС, няма правен интерес да инициира производство по чл. 398 ГПК, а може да обжалва единствено определение по чл. 390 ГПК. Посочил е, че заявената замяна не би рефлектирала в патримониума на „Първа Инвестиционна Банка“ АД, доколкото същата е цедирала вземанията си по договора за кредит на трето лице - “С.Г.Груп“ ЕАД, последното цедирало на „Кредит Инвест Консулт“ ООД, конституирани като страна в изпълнителното производство, при което банката не се явява „лице, чиято правна сфера е накърнена от допусната обезпечителна мярка“ по смисъла на т. 6 ТР № 6/2014г. на ВКС. Счел е също, че заявената от банката замяна на обезпечението не е позволена от закона, тъй като обезпечителна мярка по чл. 397, ал. 1, т. т. 3, пр. последно ГПК може да засегне единствено цялото изпълнително производство, но не и конкретен етап от същото или конкретно изпълнително действие. Върховният касационен съд, в настоящия състав, намира, че подадената частна жалба е основателна. Молителят има правен интерес от исканата замяна по чл. 398 ГПК, доколкото наложената обезпечителна мярка засяга неговата правна сфера и поради това той е страна не само в исковия, но и в обезпечителния процес. От една страна, като трето лице - помагач на страната на ответника в исковия процес по чл. 177, ал. 1 ЗЗД, банката - молител съгласно разпоредбата на чл. 221, ал. 1 ГПК има право да извършва всички съдопроизводствени действия, с изключение на действията, представляващи разпореждане с предмета на спора. От друга страна, дадените в т. 6 TP № 6/2013г. от 14.03.2014г. на ОСГТК на ВКС задължителни разрешения, според които всяко трето лице /независимо дали е страна в исковия процес/, чиято имуществена сфера е засегната от обезпечението, има право да обжалва определенията на съда в обезпечителното производство, се отнасят и за случай като настоящия. Според мотивите на горепосоченото тълкувателно решение, освен страните по исковия процес, легитимирани да обжалват определението на съда по обезпечение на иска са и страните в обезпечителното производство, като тези страни не винаги съвпадат. Посоченият пример е при налагане на обезпечителна мярка по чл. 397, т. 3 ГПК "спиране на изпълнението", в която хипотеза е възможно да се иска спиране на изпълнението от ищец срещу ответник, който е длъжник по изпълнително дело с друг взискател, който не е страна в исковия процес. В този случай допуснатата обезпечителната мярка не ограничава правната сфера на ответника по иска, длъжник по изпълнението, а правната сфера на взискателя, който може да не е страна по предявения иск. Настоящият случай е именно такъв, като взискателят е конституиран като подпомагаща страна в исковия процес. Банката - молител е цедирала вземането по договора за кредит, сключен с ответника по иска по чл. 177, ал. 1 ЗЗД, като изпълняемо, обезпечено и привилегировано вземане, при което същата отговаря пред цесионера не само за съществуване на вземането, но и за съществуването на обезпечението, привилегията и изпълняемостта на вземането по аргумент от чл. 100, ал.1 ЗЗД. Тази отговорност не отпада дори при последващо цедиране на процесното вземане. Затова наложената по настоящото дело обезпечителна мярка с определение № 271114 от 30.06.2021 г. по гр.д. № 5614/2017 г. на СГС – спиране на цялото изпълнително производство засяга нейния патримониум, тъй като представлява пречка цесионерът да се удовлетвори от вземането си по предпочитание, преди останалите кредитори. Следователно, банката - молител има правен интерес от исканата замяна на наложената обезпечителна мярка, тъй като тя засяга нейната правна сфера. Предложената нова обезпечителна мярка – спиране на конкретни изпълнителни действия по принудителното изпълнение е допустима. Съгласно чл. 397, ал. 1, т. 3 ГПК съдът може да налага и други обезпечителни мерки, извън тези посочени изрично в закона, вкл. спиране на изпълнението. Под последното следва да се има впредвид не само спиране на цялото принудително изпълнение, но и спиране на конкретни изпълнителни действия, при което следва да се съобразява правния интерес на всички страни в обезпечителното производство, които може да не съвпадат със страните в исковото производство. В настоящия случай се установява, че исканата обезпечителна мярка – спиране на изпълнителния процес само във фазата на разпределението по реда на чл. 460 ГПК и то до сумата, съставляваща цена на предявения иск по чл. 177, ал. 1 ЗЗД, е допустима и подходяща за целите на конкретното обезпечително производство, каквото е и последователното разбиране провеждано в практиката на ВКС /определение № 226 от 11.05.2018 г. по ч.т.д. № 1156/2018 г. на I т.о. и др., вкл. постановени в хода на настоящото исково производство/. Същата не засяга неправомерно интереса на носителя на приоритетното вземане по чл. 177, ал. 1 ЗЗД за разноски за имота, доколкото последният се изразява именно във възможността му да участва в разпределението на сумите с привилегия – преди ипотекарния кредитор, а с исканата обезпечителна мярка тази възможност не се ограничава. Не е налице обезпечителен интерес за ипотекарния длъжник от спиране на тези действия по изпълнителното производство, които предхождат момента, в който възможността да се удовлетвори привилегировано за вземането си за подобренията /в качеството си на недлъжник и собственик на ипотекирания имот, върху който е насочено изпълнението/, може да бъде реализирана. Приоритетно вземане за разноски по чл. 177, ал. 1 ЗЗД ипотекарният длъжник има само по отношение на получената цена от собствения му имот след проведената публична продан при насочено изпълнение върху имота му за събиране задълженията на длъжника. Следователно, самият ипотекарен длъжник /при добросъвестност и отсъствие на намерение за злоупотреба с право/ има интерес от провеждането на проданта, защото правото му по чл. 136, ал. 1, т. 4 ЗЗД на предпочтително удовлетворяване може да бъде упражнено само по отношение на реализираната от продажбата на имота му за чуждото обезпечено задължение цена - чл. 177, ал. 1 ЗЗД. Носителят на приоритетното вземане по чл. 177, ал. 1 ЗЗД за разноски за имота няма обезпечителен интерес от спиране на изпълнителните действия преди разпределението, защото неговият интерес е да участва в разпределението на сумите по изпълнителното дело, тъй като именно при извършване на разпределението съдебният изпълнител е овластен да разгледа искането му да се удовлетвори преди ипотекарния кредитор. Съобразно гореизложеното, обжалваното определение следва да бъде отменено като неправилно и вместо него следва да бъде постановено друго, с което молбата на третото лице – помагач на страната на ответника по иска с правно основание чл. 177, ал. 1 ЗЗД /първоначален взискател в изпълнителното производство/ с правно основание чл. 398 ГПК следва да бъде уважена като основателна. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение