Определение № 182 от 09.05.2022 г. на ВКС по гр. д. № 2922/2021 г.

Производството е по реда на чл. 248, ал. 1 ГПК. С молба, подадена от адв. К. Г., пълномощник на Д. К. Д., е направено искане за изменение на постановеното по делото определение № 101/11.02.2022 г., като му бъде присъдено адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 2 ЗА в размер на сумата 1 300 лева. В молбата се твърди, че неправилно съдът е определил заплащане на адвокатско възнаграждение в размер на сумата 500 лв. и следва определението в тази част да бъде изменено, като бъде доприсъдена сумата от 800 лв. Сочи се, че с отговора на касационната жалба е направено искане за присъждане на адвокатско възнаграждение общо в размер на 1300 лв. на основание чл. 38, ал. 2 ЗА, като са представени договор за безплатна правна помощ и съдействие, както и списък с разноските по чл. 80 ГПК. В срока за отговор насрещната страна по молбата за разноски - Комплекс за социално-здравни услуги „Света Петка“ – П., оспорва молбата с възражения, че е недопустима като подадена след изтичане на едномесечния срок по чл. 248, ал. 2 ГПК; както и че е неоснователна, тъй като съдът правилно е присъдил разноски в размер на 500 лв., съобразно фактическата и правна сложност на делото и в границите определени в чл. 9, ал. 3 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за М.. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение намира, че молбата е подадена в срока по чл.248, ал.1 ГПК и е допустима, но разгледана по същество е неоснователна. С постановеното по делото определение № 101/11.02.2022 г. не е допуснато касационно обжалване на въззивно решение № 57/25.05.2021 г. по възз. гр. д. № 1031/2021 г. на Окръжен съд – Пловдив, с което е потвърдено решение № 260466/16.02.2021 г. по гр. д. № 15118/2020 г. на РС – Пловдив по предявените от Д. К. Д. искове по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т.2 КТ – за признаване на уволнението за незаконно и отмяната му; и за възстановяване на ищцата на заеманата преди уволнението длъжност „счетоводител“ на пълно работно време в Комплекс за социално-здравни услуги „Света Петка“ – П., като ответникът е осъден на основание чл.38, ал. 2 ЗА да заплати на адв.К. Г. сумата 500 лв. - адвокатско възнаграждение. Така определеното адвокатско възнаграждение е съобразено с действителната фактическа и правна сложност на делото, извършените от страната процесуални действия (подаване на отговор, без провеждане и участие на пълномощника в съдебни заседания) и с разпоредбата на чл. 9, ал.3 от Наредба № 1/2004 г. за М., според която за изготвяне на отговор на касационна жалба минималното възнаграждение е в размер на 3/4 от възнаграждението по чл. 7, но не по-малко от 500 лв. В случая, адвокатското възнаграждение, определено съобразно чл. 38, ал. 2 ЗА, вр. с чл. 7, ал. 1, т. 1 от Наредба № 1/2004 г. за М. е в размер на сумата 650 лв., 3/4 от която е възлиза на 487.50 лв., респ. на основание чл. 9, ал. 3 от Наредбата минимално дължимата сума е в размер на 500 лв. и толкова е присъдена. Предвид изложеното, не са налице предпоставки адвокатското възнаграждение да бъде определено в претендирания от молителя размер от 1 300 лв., поради което искането за изменение на определението в частта за разноските е неоснователно и следва да се остави без уважение. Водим от изложеното и на основание чл. 248, ал. 3 ГПК, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение