Определение № 50322 от 28.09.2022 г. на ВКС по гр. д. № 3533/2021 г.

Производството е по реда на чл. 282, ал. 5 ГПК. Образувано е по искане на „Менпауър България” ООД за възстановяване на внесено парично обезпечение по реда на чл. 282, ал. 2 ГПК в размер на 3 092. 85 лв. въз основа на определение № 604/21. 07. 2021г. по ч. гр. д. № 2829/2021г. на ВКС, ІІІ г.о., с което е спряно изпълнението на невлязло в сила осъдително въззивно решение № 83 от 07. 06. 2021г. по в. гр. дело № 1096/2021г. на Пловдивски окръжен съд по иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ вр. с чл. 225, ал. 1 КТ. Молителят е изложил твърдения, че претендира възстановяване на внесената като обезпечение сума поради постановеното по настоящото дело определение по реда на чл. 288 ГПК, с което не е допуснато касационно обжалване на горепосоченото въззивно решение в горепосочената му част по касационната жалба на молителя. Ответницата по молбата В. Г. Б. не подава отговор. За да се произнесе по подадената молба с правно основание чл. 282, ал. 5 ГПК, настоящият състав на Върховния касационен съд, Трето гражданско отделение, взе предвид следното: С определение № 203/18. 03. 2022г. по настоящото дело не е допуснато касационно обжалване на горепосоченото въззивно решение, с което ответникът „Менпауър България” ООД е осъден да заплати на ищцата Б., на основание чл. чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ вр. с чл. 225, ал. 1 КТ, сумата 3 092. 85лв., съставляваща обезщетение за оставане без работа поради процесното незаконно уволнение, за периода: 23. 03. 2020г. - 02. 07. 2020г., ведно със законната лихва от 09. 07. 2020г. до окончателното изплащане, т. е. осъдителното въззивно решение е влязло в сила. От съобщение изх. № 066258 от 23. 08. 2022г. и удостоверение изх. № 071092 от 14. 09. 2022г., издадени от ЧСИ Н. М. с рег. № 841 и район не действие – СГС по изп. дело № 20218410404184/2021г., се установява, че вземането за процесното обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ, ведно с всички лихви и разноски по исковия и изпълнителния процес, е погасено от длъжника – настоящ молител, поради което горепосоченото изп. дело е приключено на основание чл. 433, ал. 2 ГПК. Следователно, налице са предпоставките за освобождаване на внесеното парично обезпечение, поради пълно погасяване чрез плащане на обезпеченото с него парично задължение. На основание гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение