Определение № 39 от 04.04.2019 г. на ВКС по н. д. № 183/2019 г.

Настоящето производство е по чл. 351, ал. 6 НПК, образувано по жалба на Р. И. С. против определение от 23.01.2019 г. на Старозагорския окръжен съд по в. н. о. х. д. № 1222/2018 г., с което е върната частна жалба срещу присъда № 98 от 22.06.2018 г. на Старозагорския районен съд по н. о. х. д. № 381/2018 г. Жалбоподателят твърди, че определението, с което жалбата е приета за процесуално недопустима, е незаконосъобразно. Посочва, че определението на първоинстанционния съд, с което е отменил определението си от разпоредително заседание за конституирането му като частен обвинител, подлежи на обжалване по реда на гл. 21 НПК и въззивната му жалба не е просрочена. Разпоредбата на чл. 249, ал. 3 НПК, на която съдът се е позовал, се отнасяла до определенията, постановени в разпоредително заседание. Направено е искане за отмяна на определението, за да се разгледа жалбата по същество. Прокурорът при Върховна касационна прокуратура е изразил становище, че връщането на жалбата е законосъобразно. Върховният касационен съд намира, че частната жалба на Р. И. С. е неоснователна и определението от 23.01.2019 г. на Старозагорския окръжен съд, с което е била върната въззивната му жалба, следва да бъде оставено в сила. С определението си от 22.06.2018 г. Старозагорският районен съд сам е отменил определението си от разпоредително заседание и по този начин е отказал на С. участие като частен обвинител в процеса. Съдебният акт е подлежал на обжалване по реда на глава двадесет и втора от НПК съобразно предвиденото в чл. 249, ал. 3 НПК, респ. попада в кръга на посочените в чл. 341, ал. 2 НПК. Доколкото определението на първоинстанционния съд е било постановено в открито съдебно заседание и в присъствието на жалбоподателя, разпоредбата на чл. 342, ал. 1 НПК предвижда седемдневен срок за обжалване. В случая жалбата на С., като подадена след този срок, се явява процесуално недопустима. По изложените съображения, Върховният касационен съд, на основание чл. 351, ал. 6 НПК