Определение № 9292 от 29.09.2026 г. на ВАС по адм. д. № 9484/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. във вр. с чл. 166, ал. 4 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на А. С. Г., чрез процесуалния си представител адв. Славова, против Определение № 9492 от 05.08.2026г., постановено по дело № 2472/2026г. по описа на Административен съд-Пловдив, с което е отхвърлено искането му за спиране на предварителното изпълнение на заповед за прилагане на принудителна административна мярка № GРАМ- 1685516 от 20.07.2026 г. на старши инспектор в РУ Средец при ОДМВР Бургас. В частната жалба се твърди, че определението е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Оспорва извода на съда, според който не са налице предпоставките по чл. 166, ал. 4 вр. ал. 2 АПК. Обосновава искането си с извършената на 21.07.2026г. пререгистрация на МПС след установяване на нарушението като новонастъпил факт. Моли съдът да отмени атакуваното определението и да постанови друго, с което да бъде допуснато спиране предварителното изпълнение на акта. Претендира присъждане на разноски. Ответникът- старши инспектор в РУ Средец при ОДМВР Бургас, не изразява становище по основателността на частната жалба. Частната жалба е подадена в срока по чл. 230 АПК, от надлежна страна по делото, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна. Производството пред Административен съд-Пловдив е образувано по жалба на А. С. Г. против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № GРАМ-1685516 от 20.07.2026 г. на старши инспектор в РУ Средец при ОДМВР Бургас, с която на А. С. Г. е наложена принудителна административна мярка по чл. 171, т. 1, б. “з“, „гг“ ЗДвП – временно отнемане на СУМПС на водач, който е извършил нарушение по чл. 175, ал. 3 ЗДвП, до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 6 месеца. За да отхвърли искането за спиране на допуснатото по силата на закона предварително изпълнението, първоинстанционният съд е приел, че жалбоподателят не е доказал настъпването на значителна или труднопоправима вреда, в резултат на допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на акта. Изложил е мотиви, че посочените лични затруднения не могат да се противопоставят на допуснатото по силата на закона предварително изпълнение, на публичния интерес, в защита на който законодателят е допуснал предварително изпълнение по силата на закона. С оглед това съдът е достигнал до извод, че не са налице предпоставки за спиране на допуснатото предварително изпълнение и е отхвърлил искането на жалбоподателя. Определението е валидно и допустимо, но неправилно. Съгласно чл. 166, ал. 4 АПК допуснатото предварително изпълнение на административен акт по силата на отделен закон, когато не се предвижда изрична забрана за съдебен контрол, може по искане на оспорващия да бъде спряно от съда при условията на ал. 2. Разпоредбата на чл. 166, ал. 2 АПК предвижда, че при всяко положение на делото до влизането в сила на решението по искане на оспорващия съдът може да спре предварителното изпълнение, допуснато с влязло в сила разпореждане на органа, издал акта по чл. 60, ал. 1, ако то би могло да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда. Изпълнението може да се спре само въз основа на нови обстоятелства. Искането за спиране на предварителното изпълнение на заповедта е мотивирано с обстоятелството, че на 21.07.2026г., ден след съставянето на Акта за установяване на административно нарушение, регистрацията на процесното МПС е възстановена. Настоящият състав не споделя извода на първоинстанционния съд за неоснователност на направеното искане за спирането му. В случая административният съд е ограничил преценката си до наличието на доказани вреди от предварителното изпълнение, без да обсъди представеното доказателство и да съобрази характера на деянието, вида на мярката и целта на предварителното изпълнение. Като фактическо основание за издаване на заповедта е посочено, че лицето на 20.07.2026г. около 12: 57 часа е управлявало лек автомобил марка и модел „Фолксваген Мултиван“, с регистрационен номер [рег. номер], собственост по талон на Д. М. К., който автомобил е бил със служебно прекратена регистрация на 26.05.2026г. на основание чл. 143, ал. 15 ЗДвП –непререгистрирано МПС след договор за покупко-продажба. В случая жалбоподателят не е собственик на управляваното от него моторно превозно средство и въпреки обективната безвиновна отговорност за вмененото му с оспорената заповед нарушение, чиято законосъобразност е въпрос по същество, следва да бъде съобразено, че няма как водачът да бъде уведомен за дерегистрация на автомобила при положение, че администрацията няма задължение да уведоми и самия собственик предвид разпоредбата на чл. 143, ал. 10 ЗДвП. При тези данни не се установяват обстоятелства, от които да може да се направи обоснован извод, че Г. е бил уведомен или е знаел за служебно прекратената регистрация на МПС. Ето защо липсват достатъчно основания да се приеме, че е налице виновно поведение от негова страна, което да обосновава прилагането на принудителната административна мярка временно отнемане на СУМПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 6 месеца. След като регистрацията на МПС е възстановена на 21.07.2026г., предварителното изпълнение на мярката до решаване на спора по същество единствено уврежда правната сфера на жалбоподателя, а не допринася за защита на обществения интерес. Изводът е, че предварителното изпълнение на оспорения акт, при положение че е възстановена регистрацията на МПС, би могло да доведе до настъпването за жалбоподателя на значителна или трудно поправима вреда, несъразмерна с противопоставимия й защитен обществен интерес по силата на законово допуснатото предварително изпълнение. Налице е основание по чл. 166, ал. 4 АПК, във връзка с чл. 166, ал. 2 АПК за спиране предварителното изпълнение на акта. В този смисъл са Определение № 8541 от 05.08.2026г. по дело № 7507/2026г. и Определение № 8560 от 06.08.2026г. по дело № 7576/2026г. по описа на ВАС. По изложените съображения, частната жалба се явява основателна и като такава следва да бъде уважена, а оспореното определение, като неправилно следва да се отмени и вместо него да се постанови спиране на оспорената ЗППАМ. По аргумент от чл. 143, ал. 1 АПК разноски се присъждат в зависимост от изхода на главния спор, поради което в настоящото производство съдът не дължи произнасяне. Мотивиран от горното и на основание чл. 235, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, осмо отделение: