Определение № 2594 от 22.05.2025 г. на ВКС по гр. д. № 351/2025 г.

Производството е по чл. 274, ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба на Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество, подадена чрез процесуален представител-гл.инспектор Е. Д., против определение № 567/ 21.11.2024г. по въззивно гр.д. № 207/2024г. на Бургаския апелативен съд, с което в производство по чл. 248 ГПК е изменено постановено по делото въззивно решение № 166/09.08.2024г. в частта за разноските, като вместо сумата 1 500 лева, Комисията е осъдена, на основание чл. 38, ал.2 ЗАдв, да плати на адв. Х. - пълномощник на ответниците, адвокатско възнаграждение в размер 3 100 лева. Частният жалбоподател поддържа, че определението е неправилно и незаконосъобразно и иска отмяната му. Пълномощникът на ответниците адв. Х. я оспорва като неоснователна. Частната жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК от легитимирано лице срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. При преценката относно основателността й Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, приема следното: С постановеното въззивното решение № 166/09.08.2024г. по гр.дело № 207/2024г. АС-Бургас е потвърдил изцяло първоинстанционното решение за отхвърляне искането на КОНПИ за отнемане в полза на държавата от З. С. И., Д. К. Н. и И. З. И. имущество на обща стойност 30 964,50 лева. Предвид постановения резултат, съдът е определил на адв. Х., осъществил безплатна правна защита на ответниците, адвокатско възнаграждение за въззивното производство в размер 1 500 лева, съобразявайки: защитеният материален интерес в тази съдебна инстанция; обстоятелството, че производството е приключило в едно съдебно заседание, в което доказателства не са представяни. Съдът е посочил, че приема като ориентир размерите, посочени в Наредба №1/2004г. в редакцията й към датата на сключване на договора за правна защита и съдействие. С процесуално допустима молба адвокатът е поискал изменение на решението в частта за разноските, като се увеличи размерът на възнаграждението до сумата 3 100 лева, съобразно редакцията на Наредба № 1/2004г. за МРАД, действаща към датата на сключване на договора за правна защита, представен във въззивното производство. С атакуваното пред ВКС определение, АС-Бургас е приел, че при определяне размера на възнаграждението следва да съобрази задължителното тълкуване от СЕС на чл.101, §1 ДФЕС, според което определените минимални размери в Наредба № 1/09.01.2004г. за МРАВ не са задължителни за съда. Приел е да ги ползва като ориентир в редакцията на Наредбата към момента на сключване на договора за правна помощ и съдействие, в случая към ДВ, бр.88 от 4.11.2022г., доколкото пред въззивната инстанция въззиваемите ответници са представлявани от адв. Х. въз основа на пълномощни и договори за правна защита и съдействие от 14.02.2024г. и е определил възнаграждението за адвоката в размер 3 100 лева. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че оспореният съдебен акт е правилен като краен резултат и следва да бъде потвърден, но по други съображения: В случая са налице предвидените в закона предпоставки за присъждане на възнаграждение по чл.38, ал. 2 ЗАдв в полза на адв. Х. за безплатно оказаната на ответниците правна помощ и съдействие във въззивното производство. Пред апелативния съд са представени сключени между адвоката и всеки един от ответниците договори за адвокатска услуга от 14.02.2024г., в които изрично е предвидено, че тя ще се осъществява безплатно, поради материално затруднение на клиента, посочено е правното основание за това – нормата на чл. 38, ал. 2 ЗАдв, както и нейния предмет – реализиране на защита и представителство на всеки от ответниците в производството пред втората съдебна инстанция. Установено е предоставяне на правна помощ и съдействие. С постановеното въззивно решение исковете на Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество, предявени срещу проверяваното лице и свързаните с него лица са отхвърлени. Следователно е установено правото на разноски на ответниците, което пък обуславя извод, че при предоставена безплатна правна помощ, на процесуалния им представител - адвокат се следва заплащане на адвокатско възнаграждение. При определяне размера на възнаграждението, съставът на ВКС съобрази, че съгласно решение С-438/22г. на СЕС и известната на съда практика, обективирана в определение № 1001/06.03.2024г. по ч. гр. д. № 553/2024г. на III ГО, определение № 28/21.01.2022г. по ч. т. д. № 2347/2021г. на II ТО, определение № 1183/14.03.2024г. по ч.гр.д. № 2605/2023г. на III ГО, определение № 327/16.07.2018г. по ч.т.д. № 750/2018г. на II ТО и много др., при произнасяне по искане за присъждане на адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗАдв, съдът не е обвързан от приетите в Наредба №1/9.07.2004г. минимални размери на възнагражденията за адвокатска работа. Въведеното с чл.38, ал.2 ЗАдв правило, че съдът присъжда възнаграждение в определения от Висшия адвокатски съвет размер, без възможност да се прецени вида, количеството и сложността на извършената работа, създава изкуствени икономически бариери при защитата на правата и интересите на участниците в гражданския процес и представлява нарушение на конкуренцията по смисъла на член 101, § 1 ДФЕС, в какъвто смисъл е даденото тълкуване в решението по дело C-438/22 на СЕС. По изложените съображения нормата на чл.38, ал.2 ЗАдв, препращаща към Наредба № 1/2004г. за възнагражденията за адвокатска работа, не съответства на правото на ЕС, поради което не следва да се прилага от съда. Дори посочените в Наредба №1/2004г. размери, както и приетите за подобни случаи размери на възнаграждения в НЗПрП, съдът да използва за ориентир при определяне на възнагражденията, той е длъжен да съобрази вида на спора, защитавания интерес, вида и количеството на извършената работа и фактическата и правна сложност на делото. В случая съставът на ВКС съобрази, че предмет на делото е искане на КОНПИ за отнемане на незаконно придобито имущество на ответниците; защитаваният материален интерес във въззивното производство е 30 964,50 лева; делото се характеризира се със средна по степен фактическа и правна сложност с оглед неговия предмет, вида и броя на предявените искове и въведените възражения. Процесуалният представител на ответниците е изготвил отговор на въззивната жалба, в който е изложил подробно становище по повдигнатите в производството възражения от жалбоподателя КОНПИ; издирил е и е представил на съда относима съдебна практика във връзка с оплакванията на Комисията, направени в жалбата. Адвокатът се е явил в насроченото пред въззивния съд открито съдебно заседание и в хода по същество е изложил подробни съображения за неоснователност на жалбата и за правилност и обоснованост на първоинстанционното решение. Производството пред въззивната инстанция е приключило в едно съдебно заседание. В резултат на извършената преценка, при съобразяване нормата на чл.36, ал.2, изр.2 вр. ал.1 ЗАдв (възнаграждението на адвоката е за положения от него труд и размерът му следва да е справедлив и обоснован), както и при зачитане на решението на СЕС по дело С-438/2022г. съставът на ВКС намира, че на адв. Х. следва да се определи и присъди адвокатско възнаграждение за въззивното производство в размер 3 100 лева. Определеното в този размер възнаграждение отговаря на критериите за разумност и пропорционалност и се явява справедливо и обосновано, с оглед критериите за определяне на адвокатско възнаграждение в конкретния случай. Така мотивиран, Върховният касационен съд, състав на ІV ГО