Определение № 2094 от 10.07.2026 г. на ВКС по т. д. № 326/2026 г.

Производството е по чл.248 ГПК. Образувано е по молба на касатора по делото „Енерго-Про Продажби“АД, чрез адв. Н. Б., за изменение по реда на чл.248 ГПК на постановеното по настоящото дело Определение № 1397 от 19.05.2026г. чрез намаляване на присъдените в полза на ответника по касация „Херос Норд“ООД разноски в размер на 1 533.85 евро, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение за изготвяне на отговор на касационна жалба, по която не е допуснато касационно обжалване на въззивното решение. Сочи се, че съдът не е съобразил заявеното в касационната жалба възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, което поддържа и в молбата по чл.248 ГПК, обосновано с твърдение, че ръзмерът на същото не съответства на фактическата и правна сложност на делото. Насрещната страна – „Херос Норд“ООД, чрез адв. И. П., депозира становище, с което оспорва молбата по чл.248 ГПК. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като обсъди данните по делото, намира следното: Молбата е подадена в срока по чл.248, ал.1 от ГПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е основателна по следните съображения: Производството по т.д. № 326/25г. по описа на ВКС, ІІ т.о., е образувано по подадена касационна жалба на ответника „Енерго-Про Продажби“АД срещу Решение № 280 от 14.11.2025 г. по в.т.д. № 380/2025 г. на АС – Варна, с което е потвърдено Решение № 231 от 02.06.2025 г. по т. д. № 611/2024 г. на ОС – Варна. С посоченото решение е осъден ответникът „Енерго-Про Продажби“АД да заплати на ищеца „Херос Норд“ ООД сумата от 21 660 лв. на основание чл. 92 ЗЗД. С постановено по настоящото дело Определение № 1397 от 19.05. 2026г., с което въззивното решение не е допуснато до касационно обжалване, касаторът е осъден да заплати на ответника по касация разноски в размер на 1 533.85 евро, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение за изготвяне на отговор на касационна жалба. При постановяване на съдебния акт в частта за разноските настоящият състав на ВКС не е съобразил заявеното в касационната жалба при условията на евентуалност възражение за прекомерност, което изрично се поддържа и в молбата по чл.248 ГПК. Възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение се преценява като основателно. В съответствие с изискванията на чл.78, ал.5 ГПК, след като съобрази: действителната фактическа и правна сложност на делото, произтичаща от предмета на пренесения в настоящото производство по касационна жалба на ответника спор досежно правомерността на прекъсването на ел.енергията в обектите на ищеца, обусловен от влезли в сила съдебни решения, т.е. делото не е сложно от фактическа и правна страна; изчерпването на осъществената защита, за която е заплатено претендираното адвокатско възнаграждение, с депозиране на отговор на подадената касационна жалба, с изложени съображения по формулираните в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК четири въпроса, изхождащи от тезата на касатора за правомерно прекъсване на ел.енергията от страна на дружеството; както и материалния интерес – въззивното решение е обжалвано изцяло, или за присъдената сума в размер на 21 660 лв., съдът намира, че заплатеното и изцяло присъдено адвокатско възнаграждение в размер на 1 533.85 евро е прекомерно по смисъла на чл.78, ал.5 ГПК. Настоящият състав на ВКС счита, че възнаграждение от 800 евро съответства на справедливия размер на цената на предоставената услуга с оглед обема на осъществената от процесуалния представител на ответника защита и сложността на делото. Следователно, постановеното по настоящото дело определение по чл.288 ГПК следва да се измени на основание чл.248 ГПК, като се постанови ново съобразно гореприетото. Водим от горното, състав на Второ търговско отделение на ВКС