Определение № 53 от 21.02.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1041/2011 г.

Производството е по молбата на юрисконсулт Р.Д. като процесуален представител на Р. и. по о. /Р./ В. Т., имаща характер на искане по чл.248 ал.1 ГПК за допълване на постановеното от ВКС по настоящото дело решение № 327 от 17.Х.2012г. с присъждане на разноските за производството. Ответницата по молбата З. Н. Д.-П. от [населено място] в отговора си по чл.248 ал.2 ГПК е заела становище за нейната недопустимост, евентуално за неоснователност. ВКС на РБ, състав на ІV ГО, намира, че молбата е недопустима поради подаването й след изтичането на предвидения в чл.248 ал.1 ГПК едномесечен преклузивен срок. Това е така, тъй като решението, чието допълване се иска /поради непроизнасяне с него по заявеното в касационната жалба на Р. искане за присъждане на разноски/, с което ВКС е обезсилил решението на Великотърновския окръжен съд № 187 от 16.V.2011г. по гр.д. № 366/2011г., както и решението на Великотърновския районен съд № 854/04.ІІ.2011г. по гр.д. № 2805/2010г., прекратил е производството по предявените от З. Н.Д.-П. срещу Р. искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1 – 3 КТ за признаване за незаконно и отменяване на уволнението й със заповед № РД 06-288/29.ІV.2010г., за възстановяването й на длъжността „директор на С.О.У. „Б. К.” [населено място] и за присъждане на обезщетение по чл.225 ал.1 КТ, и е върнал делото на Великотърновския районен съд за разглеждането му от друг негов състав по предявените от З. Д.-П. срещу С.О.У. „Б. К.” П. искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1 – 3 КТ, е постановено на 17.Х.2012г., а искането за допълването му е предявено на 18.ХІІ.2012г. Ето защо искането следва да бъде оставено без разглеждане. Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО,