Определение № 2251 от 14.07.2025 г. на ВКС по т. д. № 343/2025 г.

Производството е по чл. 248, ал. 1 ГПК, образувано по молба с вх. № 9991/29.05.2025 г. на адв. В. В. в качеството й на пълномощник на Г. С., обективираща искане за допълване на определение № 1597 от 27.05.2025 г. по т.д. № 343/2025 г. на ВКС в частта за разноските, като се присъдят в полза на адв. В. разноски за касационното производство с оглед недопускане на въззивното решение до касационно обжалване по касационна жалба на насрещната страна. Ответната страна – „Юробанк България“ АД, [населено място] – депозира становище за недопустимост и неоснователност на молбата. Сочи като доводи липсата на списък по чл. 80 ГПК и неприложимостта на Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения във връзка с чл. 38, ал. 1 ЗА с оглед решение на СЕС по дело C-438/22 г. Моли съда да съобрази действителната правна и фактическа сложност на делото във връзка с извършените от адв. В. процесуални действия. Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение констатира, че искането е депозирано в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК, от легитимирана страна и следва да се разгледа по същество. Производството по т.д. № 343/2025 г. на ВКС, І т.о. е образувано по касационна жалба на „Юробанк България“АД, [населено място] против решение № 899 от 30.07.2024 г. по гр.д. № 2977/2023г. на Софийски апелативен съд. Настоящият състав с определение № 1597 от 27.05.2025 г. по т.д. № 343/2025 г. на ВКС не е допуснал решението до касационно обжалване. В същото липсва произнасяне по направеното в отговора на касационната жалба искане за присъждане на разноски. По същество, молбата е основателна. Молителят в качеството си на процесуален представител на ответника по касация е депозирал отговор на касационната жалба, в който е направено искане за определяне на възнаграждение за оказаната на С. безплатна адвокатска защита и съдействие по реда на чл. 38, ал. 2 ЗА. За доказване на тези обстоятелства са представени пълномощно и договор за правна защита и съдействие от 29.10.2024 г., в който е посочено, че правната защита и съдействие се оказват безплатно по реда на чл. 38 ЗА. При тази фактическа обстановка са налице предпоставките на чл. 78, ал. 3 ГПК, съобразно разясненията, дадени с т. 1 Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС – налице е своевременно искане за присъждане на разноски за извършените от процесуалния представител действия и е доказано извършването им. В случаите, в които предоставената адвокатска защита е осъществена по реда на чл. 38, ал. 2 ЗА, съдът определя възнаграждението и осъжда другата страна да го заплати, поради което списък по чл. 80 ГПК в тази хипотеза не е необходимо условие за възлагане на разноските. Съобразно постановеното решение на СЕС по дело C-438/22 г., настоящият състав не е обвързан от предвидените в Наредба № 1/2004 г. минимални размери на адвокатските възнаграждения. При определяне на възнаграждението за осъществената от адв. В. защита се съобрази подадения отговор на касационната жалба, приключването на производството на етап закрито заседание с определение по чл. 288 ГПК, високия материален интерес по делото, както и наличието на трайна съдебна практика и множеството сходни казуси с участието на касатора, което обуславя извод за занижена фактическа и правна сложност на делото. При тези обстоятелства за обоснован следва да се приеме адвокатски хонорар в размер на 2000 лева. Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение