Определение № 50029 от 03.02.2023 г. на ВКС по т. д. № 490/2021 г.

Производството е по чл. 282, ал. 5 ГПК. Постъпила е молба вх. № 4301/17. 05. 2022 г. от [община] за освобождаване на внесена за обезпечение сума в размер на 28 620, 10 лв. и превеждането й по сметката на молителя с оглед недопускането касационно обжалване на решението по в. т. д. № 1870/2019 г. на САС в осъдителната му част и погасяване на задължението на молителя към ищеца И. П. К., действащ като ЕТ „М. – П – И. К.“, [населено място]. В срока за отговор И. П. К., действащ като ЕТ „М. – П – И. К.“, не изразява становище по молбата. За да се произнесе по постъпилата молба, Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение взе предвид следното: С определение № 3 от 19. 03. 2021 г. по т. д. № 490/2021 г. на ВКС, І т. о., на основание чл. 282, ал. 2, т. 1 ГПК, след констатация, че касаторът [община] е внесъл по сметката за обезпечения на ВКС обезпечение в размер на 28 620, 10 лв., е спряно изпълнението на въззивно решение № 11788 от 5. 08. 2020 г. по в. т. д. № 716/2020 г. на Софийски апелативен съд, ТО, 13 състав в частта, с която след частична отмяна на решение № 5255 от 4. 12. 2019 г. по т. д. № 125/2017 на Благоевградски окръжен съд, [община] е осъдена да заплати на И. П. К., действащ като ЕТ „М. – П – И. К.“, сумата от 24 156 лв. за извършени СМР по договор за инженеринг № 98-00-213/19. 09. 2014 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 3. 10. 2017 г. до окончателното изплащане на задължението, и сумата от 4 464, 10 лв., представляваща законна лихва върху главницата за периода от 9. 12. 2015 г. до 3. 10. 2017 г. С определение № 86 от 25. 02. 2022 г. по т. д. № 490/2021 г. на ВКС, ТК, I т. о. не е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на Софийски апелативен съд в посочената осъдителна част. При направената справка от счетоводител на ВКС е установено, че обезпечението в посочения размер се намира по сметката за обезпечения на ВКС. От представеното платежно нареждане от 6. 04. 2022 г. се установява, че молителят е превел по сметка на ищеца физическо лице, действащо като търговец, в „Уникредит Булбанк“ АД общата сума от 42 221, 04 лв. на основание влязлото в сила в осъдителната му част решение по в. т. д. № 716/2020 г. на Софийски апелативен съд. При тези данни молбата за освобождаване на обезпечението е основателна. С оглед изпълнението на влязлото в сила в осъдителната му част въззивно решение е отпаднало основанието за задържане на внесеното по сметката на ВКС обезпечение в размер на 28 620, 10 лв. и то следва да се преведе по сметката на молителя. Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение