Определение № 4302 от 30.09.2024 г. на ВКС по гр. д. № 2805/2024 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 1 вр. ал. 1, т. 1 от ГПК. Образувано е по частна жалба на В. Х. П., чрез процесуален представител адв. Ц. Б. против Определение № 1164 от 14.05.2024г. постановено по ч.гр.д. № 1174/2024г. по описа на Софийски апелативен съд. Това определение се обжалва в частта, с която е потвърдено решение № 5035 от 03.10.2023г., постановено по гр.д. № 9471/2023г. по описа на Софийски градски съд, в частта имаща характер на определение и с което е оставена без разглеждане жалба с вх. № 38970/08.08.2022г., подадена от В. Х. П. – длъжник по изп. дело № 20108440403411 по описа на ЧСИ С. Я., peг. № 844 на КЧСИ срещу разпореждане от 18.07.2022г., с което ЧСИ е постановил отказ за извършване на поискани изпълнителни действия, поради наличие на окончателно произнасяне по същата жалба с решение № 4257/28.07.2023г. по гр.д. № 5156/2023г. по описа на същия съд. В частта, с която е оставена без разглеждане жалбата на В. Х. П. срещу частта от същото решение, с която е оставена без уважение жалба с вх. № 25683/21.04.2023г. подадена от нея против разпореждане на ЧСИ С. Я., рег. № 844 от 27.02.2023г. по изп. дело № 20108440403411 на ЧСИ С. Я., per. № 844 на КЧСИ, определението на САС не е предмет на настоящото производство и е влязло в сила. Частната жалба е основана на оплаквания за неправилност и необоснованост на обжалваното определение. Отправено е искане за отмяна на обжалвания акт в оспорената част и постановяване на окончателен акт от касационната инстанция. В отговор, ответникът по частната жалба „Топлофикация София“ ЕАД оспорва същата с доводи за недопустимост, евентуално за неоснователност и моли обжалваното определение да се потвърди. Върховният касационен съд, Гражданска колегия, състав на Трето отделение, като обсъди доводите на страните и прецени данните по делото, съобразно правомощията си в производството по чл. 274, ал. 2 от ГПК, приема следното: За да постанови обжалвания съдебен акт съставът на САС е приел за установено по делото, че първоначално образуваното гр.д. № 12269/2022г. пред СГС по подадена от В. Х. П. жалба срещу отказ на ЧСИ да извърши поискани изпълни действия е било прекратено и върнато за администриране на жалбата на съдебния изпълнител. След уточнение, по така подадената жалба е образувано гр.д. № 5156/2023г. по описа на СГС, по което е постановено окончателно решение № 4257/28.07.2023г., с което жалбата е оставена без уважение. При така установеното, въззивният съд споделил като правилни изводите на СГС, че подадената втора идентична жалба, по която вече е налице окончателно произнасяне по същество се явява процесуално недопустима доколкото спор разрешен с влязло в сила решение не може да бъде пререшаван от съдилищата. С тези мотиви потвърдил решението на СГС, в частта имаща характер на определение, с която е оставена без разглеждане жалба с вх. № 38970/08.08.2022г. на В. Х. П. срещу разпореждане от 18.07.2022г. на ЧСИ С. Я., peг. № 844, с което е постановен отказ за извършване на поискани изпълнителни действия по изп. дело № 20108440403411 по описа на същия ЧСИ. Подадена частна жалба против тази част от произнасянето на САС е процесуално недопустима. Защитата срещу изпълнението чрез обжалване на действията на съдебния изпълнител е уредена в чл. 435 и сл. от ГПК като спорно правораздавателно производство, целящо да отмени правните последици на извършеното незаконно действие на съдебния изпълнител или да задължи последния валидно да повтори същото, респ. да се въздържи от неговото осъществяване. Функцията на окръжния съд в това производство е сведена единствено до съдебен контрол за проверка законосъобразността на акта на съдебния изпълнител без процесуална възможност същият сам да извърши дължимото валидно изпълнително действие. Постановеното от него като контролен орган определение, с което е оставена без разглеждане жалбата срещу действията на съдебния изпълнител и е прекратено производството по делото подлежи на последващ контрол за законност пред съответния апелативен съд, функционално компетентен спрямо окръжния такъв. А създадената от ГПК система за съдебен контрол обосновава участието на апелативния съд в следващото окончателно контролно производство, за което триинстанционно разглеждане на делата не е предвидено, поради различието му с исковия процес по аргумент на противното от чл. 274, ал. 3, т. 1 от ГПК. В този смисъл е и даденото задължително разрешение в т. 2 от ТР № 3 от 12.07.2005г. по тълк.д. № 3/2005г. на ОСГТК на ВКС, което, предвид принципно непроменения характер на производството по обжалване действията на съдебния изпълнител, уредено в ГПК/2007г., е запазило своето значение и понастоящем. В него е прието, че функционално компетентен да разгледа частните жалби срещу определенията за прекратяване на производството пред окръжния съд по обжалване действията на съдебния изпълнител е съответният апелативен съд, чието определение е окончателно. По частна жалба срещу акт на окръжен съд, с който е прекратено производство по жалба срещу действия на съдебен изпълнител, апелативният съд се произнася на основание чл. 274, ал. 1, т. 1 от ГПК с окончателно определение. По силата на чл. 274, ал. 2 от ГПК, ВКС разглежда частни жалби само срещу определения по ал. 1 на чл. 274 от ГПК, постановени за първи път от апелативен съд, а уредената от разпоредбата на чл. 274, ал. 3, т. 1 от ГПК компетентност на ВКС, е по отношение на актове, подлежащи на триинстанционен контрол, какъвто не е предвиден за съдебното производство по обжалване на действията на съдебния изпълнител. Ето защо подадената частна жалба срещу определение на апелативен съд, с което е потвърдено преграждащо определение на СГС по жалба срещу действия на съдебен изпълнител по реда на чл. 435, ал. 2 от ГПК се явява процесуална недопустима като насочена срещу необжалваем съдебен акт, поради което следва да се остави без разглеждане. На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК частната жалбоподателка следва да бъде осъдена да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД разноски за юрисконсултско възнаграждение за защита пред касационната инстанция – в минималния размер по чл. 25а, ал. 3 от НЗПП от 50 лв. Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение