Определение № 12938 от 21.12.2023 г. на ВАС по адм. д. № 11862/2023 г.

Производството е по реда на чл. 229 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на кмета на община Кричим, чрез адв. И. Стойчев като процесуален представител, против определение № 2646 от 07.11.2023 г., постановено по адм. дело № 2754/2023 г. по описа на Административен съд - Пловдив. Излагат се доводи за неговата неправилност и се иска отмяната му. Ответникът – А. Ранчев, в писмено възражение изразява становище за недопустимост и неоснователност на частната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, приема частната жалба за процесуално допестима като подадена от надлежна страна срещу съдебен акт от категорията по чл. 229, ал. 1, т. 2 АПК и в срока по чл. 230 АПК. С обжалваното определение на основание чл. 293, ал. 4 АПК е спряно принудителното изпълнение на влязла в сила заповед № РД-02-09-355 от 21.09.2017 г. на зам. кмета на община Кричим, с която на основание чл. 225а, ал. 1 и чл. 225, ал. 2, т. 1 и т. 2 от Закона за устройство на територията (ЗУТ) на И. Ранчев (наследодател на ищеца А. Ранчев) е наредено да премахне незаконен строеж „масивна плътна ограда“, находящ се на улична регулационна линия в УПИ X-641 и УПИ XI-641, кв. 108 по плана на гр. Кричим, до приключване на производството по предявения иск по чл. 292 АПК с окончателен съдебен акт. Съгласно чл. 229, ал. 1 АПК на обжалване с частна жалба подлежат определенията и разпорежданията, които преграждат по-нататъшното развитие на производството и в случаите, изрично предвидени в закона. С обжалваното определение съдът се произнася по направено от ищеца особено искане за спиране на изпълнението. Разпоредбата на чл. 293, ал. 4, изр. второ АПК изрично предвижда, че определението за спиране подлежи на обжалване по реда на глава тринадесета. От А. Ранчев е предявен отрицателен установителен иск по чл. 292 АПК срещу кмета на община Кричим с петитум да се признае за установено по отношение на органа по изпълнението, че не са налице основания за превеждане в изпълнение на влязъл в сила административен акт – заповед № 355/21.09.2017 г. за премахване на незаконен строеж поради изтекла давност по чл. 285 АПК. Като ответник в образуваното съдебно производство по заявената искова претенция е конституиран именно кметът на община Кричим. Определението, с което на основание чл. 293, ал. 4 АПК е спряно принудителното изпълнение на заповедта за премахване на незаконния строеж до приключване на исковото производство с влязъл в сила съдебен акт, е неблагоприятно за ответната страна, което обуславя и правния интерес на кмета на община Кричим от обжалването му. Поради това подадената частна жалба е процесуално допустима, а направеното от А. Ранчев възражение в обратен смисъл, ищец в първоинстанционното производство и настоящ ответник, е неоснователно. Разгледана по същество, частната жалба е основателна. За да постанови обжалваното определение, съдът приема, че изпълнението на заповедта би могло да причини на оспорващия значителна и трудно поправима вреда. Определението е неправилно. Сезирането на съда с иск по чл. 292 АПК, с който е направено искане за спиране на изпълнението на влязлата в сила заповед за премахване на незаконния строеж, води до задължението му за произнасяне по него по реда на чл. 293, ал. 4 АПК. Съгласно цитираната разпоредба подаването на иска не спира изпълнението, но съдът може да го спре до разрешаване на спора, ако то би могло да причини на ищеца значителна и трудно поправима вреда. Очертаните с нормата предпоставки, при наличието на които може да се постанови спиране, са образувано изпълнително производство срещу ищеца за изпълнение на влязъл в сила административен акт, представляващ годно изпълнително основание, предявен иск по чл. 292 АПК и доказана вероятност за настъпването на значителна и трудно поправима вреда. За извършването на анализа за осъществяване на последната предпоставка е необходимо установяване на твърдените вреди, както и определянето им по вид и размер. Правилен е изводът на съда, че случая има образувано изпълнително производство за изпълнение на влязлата в сила на 08.10.2018 г. заповед за премахване на незаконния строеж. От И. Ранчев и С. Ранчева е подадена жалба с правно основание чл. 294 и сл. АПК срещу предприети действия от органа по изпълнението, които са отменени от съда. При отказ за допускане на общински служители в имота за изпълнение на влезлия в сила административен акт, кметът на община Кричим по реда на чл. 271, ал. 4 във връзка с чл. 272, ал. 2 АПК подава искане за разрешение за влизане и оставане в УПИ X-641 и УПИ XI-641, кв. 108 по плана на гр. Кричим за извършване на необходимите строително-монтажни работи и дейности по премахване на незаконния строеж. Такова разрешение е получено с определение № 2036/04.12.2020 г. по адм. дело № 3134/2020 г. на Административен съд – Пловдив, влязло в сила на 15.03.2021 г. По съдебен ред са отменени и последващи действия на принудително изпълнение, обективирани в писмо изх. № аО-07-473#37/25.03.2021 г. на кмета на община Кричим. От С. Ранчева, А. Ранчев и А. Шикова, в качеството им на наследници на И. Ранчев е предявен отрицателен установителен иск срещу кмета на община Кричим, с който се иска да бъде признато за установено по отношение на ответника, че влезлият в сила административен акт не подлежи на изпълнение поради фактическа невъзможност по смисъла на чл. 282, ал. 1, т. 7 АПК. Искът е отхвърлен с решение № 52 от 11.01.2023 г. по адм. дело № 217/2022 г. на Административен съд – Пловдив, оставено в сила с решение № 9284/04.10.2023 г. по адм. дело № 4441/2023 г. на Върховния административен съд. При тези данни правилно съдът приема, че в случая се установява влязъл в сила административен акт, който представлява годно изпълнително основание по смисъла на чл. 268, т. 1 АПК. Предмет на изпълнението е масивна плътна ограда, с възложител И. Ранчев. Ищецът по предявения иск с правно основание чл. 292 АПК, въз основа на който е образувано първоинстанционното производство, с доводи за изтекла погасителна давност, е един от наследниците на адресата на заповедта за премахване. Настоящият състав не споделя заключението в обжалваното определение, че в случая от ищеца е установена възможността да настъпи значителна и трудно поправима вреда от изпълнението на административния акт. Основателно е възражението на частния жалбоподател, че премахването на незаконния строеж не обуславя непременно настъпването на такава вреда. Приемането на обратното би означавало съдът да спира изпълнението във всички случаи, когато с влязъл в сила административен акт е разпоредено събаряне на незаконен строеж. Посочените в особеното искане на ищеца в първоинстанционното производство обстоятелства не обосновават наличието или вероятността от настъпването на значителна и трудно поправима вреда, поради което изводът за неговата основателност е незаконосъобразен. Липсват данни, от които да се направи извод, че с премахването на масивната ограда за А. Ранчев ще настъпи такава вреда, както и че би се засегнало единственото му жилище. Посочените обстоятелства по своя характер са свързани с начина на изпълнението на административния акт от общинските органи, но не обуславят настъпването на предвидената в закона вреда от самото изпълнение. Обратно на доводите в исковата молба, че нареденото за премахване е конструктивно свързано с жилищната сграда в имота и съществува реална опасност от засягането или унищожаването на дома му, във влязлата в сила заповед изрично е посочено, че оградата е изпълнена върху съществуващ каменен зид и в непосредствена близост до жилището. В съдебното производство по предходно предявения отрицателен установителен иск по чл. 292 АПК, този въпрос е обсъден и е прието, че няма конструктивна свързаност между наредената за премахване ограда с жилищната сграда в имота. Въпросите за евентуалното изтичане на погасителната давност, както и за вероятната основателност на предявения отрицателен установителен иск не са сред заложените от законодателя критерии за спиране на изпълнението по чл. 293, ал. 4 АПК. Те са относими към съществото на спора, по които съдът дължи произнасяне при разглеждане на делото. Доводите относно затрудненията за длъжника за разчистване на терена при осъществяване на принудителното изпълнение на влязлата в сила заповед предвид неблагоприятните зимни условия за извършването на необходимите дейности, също касаят самото изпълнение и са неотносими към предпоставките за спиране по чл. 293, ал. 4 АПК. Както беше посочено, предмет на задължението за премахване е масивна ограда, а не строеж на основното застрояване или единствено жилище за ищеца. Така изложените в исковата молба и в отговора на частната жалба обстоятелства в действителност целят отмяна на последиците, предвидени в административния акт, а не сочат на реални вреди, които да са значителни и трудно поправими. Принудителното изпълнение на заповедта несъмнено би засегнало негативно правната сфера на длъжника, но общественият интерес от премахване на незаконно строителство в резултат на влязъл в сила административен акт по чл. 225а, ал. 1 ЗУТ се ползва с предимство пред неговия частен интерес. В случай на позитивен краен резултат от исковото производство, за ищеца и настоящ ответник е налице възможност да претендира обезщетение по друг процесуален ред. Предвид изложеното обжалваното определение е неправилно, поради което следва да бъде отменено. Вместо него следва да бъде постановено друго, с което да се отхвърли искането на А. Ранчев за спиране на изпълнението на влязла в сила заповед № РД-02-09-355 от 21.09.2017 г. По тези съображения и на основание чл. 235, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, второ отделение