Определение № 188 от 06.07.2020 г. на ВКС по гр. д. № 1247/2020 г.

Производството е по чл.307 ГПК. Делото е образувано по молба на Териториално поделение на Национален осигурителен институт – Ямбол (ТП НОИ Ямбол) за отмяна на влязлото в сила от 05.12.2019 г. неприсъствено решение на Ямболски районен съд № 884/ 05.12.2019 г. по гр.д.№ 2442/ 2019 г., с което по предявен от Г. Х. Н. против „Д. НМ” ЕООД, [населено място], е признато за установено, че за период 25.07.2016 г. – 08.10.2018 г. е съществувало трудово правоотношение между Г. Н. и „Д. НМ” ЕООД на пълен работен ден от 8 часа на длъжност „мениджър екип” с месечно възнаграждение в размер 2 600 лв. Молителят излага твърдения, че по така предявения иск се явява задължителен необходим другар на ответника и е следвало да участва като страна в производството. Не бил конституиран като такъв, а постановеното решение имало сила спрямо него. Излага и съображения по допустимостта на предявения иск и по правилността на влязлото в сила решение. Прави искане за отмяна на влязлото в сила решение. Ответните по молбата страни Г. Х. Н. и „Д. НМ” ЕООД, [населено място], не вземат становище. Съдът намира молбата за допустима. Тя следва да се квалифицира по чл.304 ГПК. Решението, чиято отмяна се иска, е постановено на 05.12.2019 г. и е влязло в сила от същата дата. Молбата за неговата отмяна е депозирана на 19.02.2020 г. – преди изтичане на срока по чл.305 ал.1 т.5 вр. чл.304 ГПК, дори молителят да е узнал за решението в деня на постановяването му. Поради това молбата не е просрочена и доколкото към настоящия момент съдът не намира основания за недопустимостта й,