Определение № 50082 от 10.02.2023 г. на ВКС по гр. д. № 2500/2022 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Д. Г. П. с искане за допускане на касационно обжалване на въззивно решение на Софийски апелативен съд № 449 от 31.03.2022 г. по гр.д.№ 347/ 2022 г., с което е потвърдено /в обжалваната пред въззивния съд част/ решение на Софийски градски съд по гр.д.№ 9350/ 2021 г. и по този начин е отхвърлен предявения от касатора против Прокуратура на Република България /ПРБ/ иск, квалифициран по чл.2 ЗОДОВ, за разликата над уважения размер от 2 000 лв до пълния предявен размер от 40 000 лв. ПРБ не е обжалвала първоинстанционното съдебно решение в частта, в която искът е уважен до размер 2 000 лв, поради което то е влязло в сила в тази част. В изложението си по чл.284 ал.3 т.1 ГПК жалбоподателят повдига правни въпроси, които при условията на Тълкувателно решение № 1/ 19.02.2010 г. по тълк.д.№ 1/ 2009 г., ОСГТК, ВКС, следва да бъдат уточнени и синтезирани в следния смисъл: как се прилага обществения критерий за справедливост по чл.52 ЗЗД при определяне на размер на обезщетение за неимуществени вреди от незаконно обвинение и длъжен ли е съдът да обсъди всички релевантни обстоятелства, обуславящи размера му и да изложи мотиви за тяхното значение; длъжен ли е съдът при определяне на този размер да съобрази инфлационните процеси в страната; обстоятелството, че ищецът по иск за обезщетяване на неимуществени вреди от незаконно обвинение, е бил изправен пред опасността в случай на доказване на това обвинение да изтърпи и наказание по предходна присъда, от което е бил предсрочно условно освободен, обуславя ли присъждане на обезщетение в по-висок размер. Касаторът счита, че тези въпроси са разрешени от въззивния съд в противоречие с практиката на Върховния касационен съд. Ответната страна ПРБ не взема становище по жалбата. Жалбата е допустима, но искането за допускане на касационно обжалване се явява неоснователно. За да уважи отчасти предявения иск, въззивният съд приел, че на 18.06.2017 г. ищецът бил задържан за 24 часа, а на следващия ден бил привлечен като обвиняем за извършено престъпление по чл.354а ал.1 изр.1 пр.4 и пр.5 алт.1 вр. чл.26 ал.1 НК - разпространение и държане на високорискови наркотични вещества – кокаин, с цел разпространение. Взета му била мярка за неотклонение „парична гаранция“ в размер на 3 000 лв. Преди повдигане на това обвинение ищецът бил осъждан за тежко умишлено престъпление на лишаване от свобода, като бил освободен от пълното изтърпяване на наказанието предсрочно условно. Наказателното производство приключило в рамките на 3 години и 9 месеца, като в съдебната му фаза ищецът се явявал на 11 съдебни заседания, след което бил оправдан. Оправдателната присъда не била протестирана и влязла в сила на 19.03.2021 г. Той бил осъждан преди това по множество образувани наказателни производства за извършени в периода 1984 г. - 2010 г. престъпления – измами, пускане в обръщение на неистински държавни ценни книжа, контрабанда на цигари, управление на МПС в период, в който бил лишен от право да управлява такова, използване на неистински документ за самоличност. Търпял е няколко пъти наказания „лишаване от свобода“. След последния арест ищецът се притеснил, спрял да излиза, приятелите го отбягвали по кафенета. В квартала хората говорели, че бил обвинен за наркотици, а той се притеснявал от това. При тези фактически установявания съдът посочил, че искът е доказан по основание и че страните спорят само по размера на дължимото обезщетение. За да го определи, съдът взел предвид притесненията на ищеца, че ще бъде осъден, тревогите му, че пак ще бъде лишен от свобода, отражението на събитието в квартала и сред познатите на ищеца. За недоказани счел твърденията, че процесното обвинение е влошило отношенията между ищеца и неговата снаха и е осуетило възможността за контакт с внучката му, като посочил, че данните давали основание да се счете, че в личностен план семейните конфликти имали друг генезис. Съдът отчел също, че ищецът бил многократно задържан и осъждан преди 2017 г., включително изтърпявал наказания „лишаване от свобода“. Взел предвид също така, че близостта между ищеца и съпругата му не е била накърнена от неговото съдебно минало и от наказателното преследване. Съобразил, че формираното мнение за ищеца, като лице, което има отрицателни обществени прояви, е предпоставено не само от процесното обвинение, а и от предхождащи деяния, за които той е бил признат за виновен с влезли в сила присъди. Посочил, че наличните предходни осъждания обуславят по-ниска интензивност на негативните преживявания в сравнение с лица, които инцидентно са станали обект на наказателно преследване. Наказателно производство протекло в разумен срок. Като взел предвид тези обстоятелства и обществено икономическите условия в страната, въззивният съд приел, че обезщетението, определено от първата инстанция в размер 2 000 лв отговаря на принципа на справедливостта. С оглед тези мотиви на въззивния съд, поставените от жалбоподателя правни въпроси обуславят обжалваното решение, но те не са разрешени в противоречие с практиката на Върховния касационен съд. В цитираните от касатора съдебни решения на поставените въпроси не са дадени противоположни отговори в сравнение с тези, съдържащи се в обжалвания въззивен съдебен акт. При постановяването на същия е съобразена установената практика (решение № 50193/ 11.10.2022 г. по гр.д.№ 4625/ 2021 г., ІV г.о.), че извършването от ищеца на друго престъпление, установено с влязъл в сила съдебен акт, е конкретно обстоятелство, което може да има значение при определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди по установения в чл.52 ЗЗД критерий – справедливост, а също така е обстоятелство, което може да има значение за преценка на личността на неговия извършител и степента на отражение на незаконното обвинение върху психиката на тази личност. Съобразена е и практиката (срв. решение № 40/ 13.05.2020 г. по гр.д.№ 2683/ 2019 г., ІV г.о. и цитираните в него), според която справедливостта като законов критерий за определяне паричния еквивалент на моралните вреди включва освен тяхната общовалидна значимост за всяко човешко същество, така и конкретни факти, свързани със стойността, която засегнатите от непозволеното увреждане блага имат за увреденото лице. Поради това съдът по иска по чл.2 ЗОДОВ е длъжен да обвърже обществения критерий за справедливост с преценка на конкретно проявените и установени по делото обстоятелства, които са от значение за определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди. Обжалваният акт е съобразен с така установената практика, поради което не е налице основание за допускането му до касационно обжалване. По изложените съображения съдът