Определение № 675 от 24.11.2015 г. на ВКС по т. д. № 1528/2014 г.

Производството е по молба по чл. 253 ГПК. Образувано е по молба вх. № 9721 от 07.10.2014 г. от страна на пълномощника на А. Н. Т., О., К. Ж., В. М. Р. и М. В. Р. за допълване и изменение, поради грешка и пропуск на определение № 631/07.10.2014 г. на ВКС, ТК, ІІ т.о. по ч.т.д. №1528/14, с което съдът се е произнесъл като е отказал допълване по реда на чл.248 ГПК на определение № 396/23.06.2013 г. на ВКС, ТК, ІІ т.о. по ч.т.д. №1528/14 В ЧАСТТА ЗА РАЗНОСКИТЕ. Ответникът по молбата не изразява становище. Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като обсъди доводите и възраженията на страните и представените доказателства, намира за установено следното: В случая страната претендира, че предходното определение, с което съдът се е произнесъл като е отказал допълване по реда на чл.248 ГПК на определение № 396/23.06.2013 г. на ВКС, ТК, ІІ т.о. по ч.т.д. №1528/14 В ЧАСТТА ЗА РАЗНОСКИТЕ било постановено при грешки и пропуски. Ето защо пак по реда на чл.248 ГПК се иска „поправяне” на предходното определение. Съгласно чл.248 ал.3 ГПК, обаче актът, с който съдът се произнася по молба за изменение или допълване в частта за разноските подлежи на обжалване по реда, по който подлежи на обжалване самият акт,чието допълване се иска. Следователно това определение, не е от категорията такива по чл.253 ГПК, които постановилият го съд сам може да изменя или отменя, поради което и молбата за това е неоснователна. Мотивиран от горното, съдът