Определение № 74 от 20.01.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1746/2009 г.

Производството е с правно основание чл.288 от ГПК. Образувано е въз основа на подадена касационна жалба от Д. М. П. от гр.Б., чрез процесуалния й представители-адвокатите Н. и К. против въззивно решение № 462 от 08.07.2009г.по в.гр.д.№ 462 по описа за 2009г. на Софийски окръжен съд,с което е отменено решение № 7 от 17.03.2009г. по гр.д. № 267/2008г.на Районен съд Б. и вместо това е постановено друго,с което са отхвърлени предявените от Д. М. П. против ОУ”В. Л.” гр.Б. искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1,2 и 3 от КТ за признаване за незаконно на уволнението й,извършено със заповед № 474 от 9.05.2008г.,за възстановяване на заеманата преди уволнението й длъжност „възпитател” и „учител 1-4 клас”в ОУ”Васил Л.”и за заплащане на обезщетение за времето,през което е останала без работа за периода 10.05.-10.11.2008г.в размер на 3 883.20лв. Като основание за допустимост на подадената касационна жалба-касаторката се позовава на нормата на чл.280 ал.1 т.2 и т.3 от ГПК по поставения въпрос за необходимостта от извършването на подбор в конкретния случай,за това дали такъв е извършен и как това е доказано пред съда.Позовава се на решения № 1931 от 07.12.2006г.и № 1935 от 10.01.2006г.-двете на ІІІг.о. на ВКС,решение № 183 от 7.11.2008г.на К. окръжен съд и решение № 1214 от 19.07.2005г.на Врачанския окръжен съд. Срещу така подадената касационна жалба не е постъпил отговор от ответната страна. Касационата жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК и е срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение. За да се произнесе по допустимостта на жалбата до касационно разглеждане, Върховният касационен съд,състав на Трето гражданско отделение,като прецени изложените доводи и данните по делото,намира следното: За да постанови обжалваното решение-въззивният съд е приел,че в случая е налице реално осъществено съкращаване на щата за длъжността „възпитател”,тъй като по щатното разписание-в сила от 11.03.2008г.-лицата,изпълняващи тази длъжност са пет,а по действащото към момента на уволнението –от 1.04.2008г.- четири.Счел е и че е налице надлежно упражнено от работодателя право на подбор,извършено съобразно критериите и оценките,посочени в изготвените оценъчни карти на заемащите длъжността „възпитател” от месец април 2008г. Становището на касатора е,че подбор между всички лица,заемащи длъжността „възпитател”в ответното училище не е извършен.Липсват установени критерии за такъв подбор,липсва въведена методика за оценка и комисия,която да я извършва.Според касатора оценъчните карти,на които се е позовал въззивния съд – не са изготвени,за да бъде осъществен подбор,а са във връзка с делегирания бюджет и критериите за диференцирано заплащане. В случаи като настоящия ,когато съкращаването в щата засяга една от няколко еднородни трудови функции,работодателят неизбежно трябва да извърши подбор и прилагайки законоустановените критерии/квалификация и ниво на изпълнение на възложената работа/-да реши кой точно да уволни.В този смисъл-поставеният от касатора въпрос за извършения подбор е от значение за изхода на спора.Същевременно –независимо,че няма законоустановен начин и форма за извършването на подбора, е безспорно,че същият подлежи на доказване пред съда с всички доказателствени средства. Последното налага преценка съобразно конкретните факти по делото,като за това е необходимо тълкуване на закона, което и мотивира настоящият съдебен състав да допусне касационно обжалване. С оглед изложеното, Върховен касационен съд,състав на Трето гражданско отделение