Определение № 1080 от 31.01.2024 г. на ВАС по адм. д. № 11929/2023 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. АПК. Образувано е по частна жалба на адв. К. Тодоров срещу определение № 2137/21.11.2023г., постановено по адм. дело № 942/2023г. на Административен съд- Плевен, с което е оставена без разглеждане жалбата на К. Тодоров от гр. Елена срещу решение от 04.10.2023г. на административен ръководител и окръжен прокурор на Велико Търново, с което на Тодоров е предоставен пълен достъп до обществена информация-брой и номера на образуваните по негови сигнали преписки в Окръжна прокуратура Велико Търново за календарните 2019г., 2020г., 2021г., 2022г. и 2023г. под формата на справка. В частната жалба са изложени неконкретизирани съображения за неправилност на атакуваното определение. Жалбоподателят твърди, че има правен интерес да обжалва незаконосъобразното решение на задължения субект от ОП-В. Търново за предоставяне на достъп до поисканата от жалбоподателя информация. Иска се атакуваното определение на Административен съд-Плевен да бъде отменено. Ответникът – окръжен прокурор на Велико Търново не взима становище по частната жалба. Върховният административен съд, тричленен състав на пето отделение, при извършената проверка на атакуваното определение по реда на чл. 218 от АПК във връзка с чл. 236 от АПК, приема за установено следното: Частната жалба е подадена в преклузивния 7-дневен срок по чл. 230 от АПК от надлежна страна, за която оспореният с нея съдебен акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Производството пред Административен съд - Плевен е образувано по жалба на адв. К. Тодоров против решение от 04.10.2023г. на административен ръководител и окръжен прокурор на Велико Търново, с което по заявление от 29.09.2023г. на Тодоров е предоставен пълен достъп до обществена информация-брой и номера на образуваните по негови сигнали преписки в Окръжна прокуратура Велико Търново за календарните 2019г., 2020г., 2021г., 2022г. и 2023г. под формата на справка. Съдията-докладчик счита, че с издаване на процесното решение, на заявителя е предоставен пълния обем информация, която се съхранява от органа. И тъй като поисканата информация е предоставена в обема, с който разполага задължения субект, по един от предвидените в закона начини – чл. 26, ал. 1, т. 4 от Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ), искането на заявителя е изпълнено и за същия не е налице правен интерес от оспорване. Предвид липсата на правен интерес, жалбата на Тодоров като недопустима, е оставена без разглеждане, а производството по делото е прекратено на основание чл. 159, т. 4 от АПК. По изложените съображения първоинстанционният съд постановява оспореното определение. Определението е правилно. Законосъобразна е преценката на първоинстанционния съд, че с решение от 04.10.2023г. административният ръководител-окръжен прокурор на велико Търново се произнася по искането на частния жалбоподател за предоставяне на достъп до обществена информация за брой и номера на образуваните по негови сигнали преписки в Окръжна прокуратура Велико Търново за календарните 2019г., 2020г., 2021г., 2022г. и 2023г. Неоснователни са твърденията в частната жалба за незаконосъобразност на обжалваното определение, поради приетото законосъобразно провеждане на процедурата по издаване на административния акт от задължения субект. Предоставянето на исканата информация обосновава извода за липса на правен интерес от страна на заявителя да иска отмяна на оспорения административен акт - решение от 04.10.2023г. на окръжния прокурор на Велико Търново. Правото на оспорване е дадено в защита на субективни материални права, засегнати от административния акт. В разглеждания случай частният жалбоподател не е засегнат от позитивния за него акт, поради което няма интерес от оспорването. Предвид изложеното, обжалваното определение, като правилно и обосновано, следва да бъде потвърдено с настоящото. Водим от горното и на основание чл. 236 във връзка с чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, пето отделение,