Определение № 1852 от 03.07.2024 г. на ВКС по т. д. № 1070/2024 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба на Д. Л. Д., лично и в качеството му на представляващ „Йес Инвест“ ООД, [населено място] срещу определение № 165 от 25.01.2024 г. по ч. т. д. № 2133/2023 г. на Върховен касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение в частта, с която е оставена без разглеждане подадената от същия частна касационна жалба срещу определение № 2506 от 10.10.2023 г. по ч. гр. д. № 2278/2023 г. на Софийски апелативен съд. Частният жалбоподател поддържа, че „постановеното определение за недопустимост“ е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Оспорва извода за липса на правен интерес за търговското дружество да бъде атакувано въззивното определение за допускане на обезпечение в негова полза, като обосновава наличието на такъв с необходимостта да бъдат защитени интересите на неговите съдружници, какъвто именно е и частният жалбоподател Д. Д.. Ответникът по частната жалба – „Йес Инвест“ ООД, [населено място], чрез управителя А. Д. – оспорва същата и моли за оставянето й без уважение по съображения, изложени в писмен отговор от 15.05.2024 г. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени данните по делото и становищата на страните, приема следното: Частната жалба е депозирана в рамките на преклузивния едноседмичен срок по чл. 275, ал.1 ГПК от надлежна страна и е процесуално допустима, но разгледана по същество – същата е неоснователна. За да остави без разглеждане подадената от „Йес Инвест“ ООД, представлявано от управителя Д. Л. Д., частна жалба срещу въззивното определение, с което е допуснато обезпечение на исковете, предявени от „Йес Инвест“ ООД, представлявано от другия управител на дружеството А. Д., против жалбоподателя Д. Л. Д., за установяване в отношенията между страните, че договор за особен залог от 20.04.2023г., с нотариална заверка на подписите рег. № 3645/20.04.2023 г. на нотариус с рег. № 53 на НК и район на действие СРС, е нищожен, първият тричленен състав е приел, че същата е недопустима. Този извод е аргументиран, от една страна, по съображения, че доколкото е самостоятелна страна в производството, с противоречиви на тези на дружеството интереси, управителят Д. Л. Д. не може да го представлява надлежно (по арг. от чл. 29, ал. 4 ГПК), а от друга страна – с липсата на правен интерес от частната жалба, тъй като атакуваното с нея определение е постановено в полза на дружеството. Определението е правилно. Изцяло следва да бъде споделено становището на предходния тричленен състав на ВКС за отсъствие на правен интерес от подадената от „Йес Инвест“ ООД частна жалба срещу въззивното определение. Общ принцип в процесуалното право е, че атакуването на съдебния акт е предпоставено от наличието на правен интерес за страната. Такъв интерес е налице единствено в хипотезата, когато от оспорения акт възникват негативни последици в правната сфера на страната, каквато обаче настоящата хипотеза не е. Доколкото с обжалваното определение е уважена молбата на самото дружество за допускане на обезпечение на предявените от него искове, за същото липсва интерес от атакуването му. Наличието на такъв не може да бъде обоснован с интереса на съдружниците в дружеството, както неоснователно поддържа частният жалбоподател. Търговското дружество е самостоятелен правен субект и защитата му по конкретно дело е обусловена от изхода на делото за самото него като страна по спора, въпреки че косвено рефлектира и върху съдружниците. С оглед изложените съображения, обжалваното определение е правилно и следва да бъде потвърдено. Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл. 274, ал. 2, изр. 2 ГПК