Определение № 52 от 06.03.2019 г. на ВКС по гр. д. № 553/2019 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба вх. № 9891/16.11.2018 г. /п. кл. от 15.11.2018 г./, допълнена с жалба вх. № 559/30.01.2019 г., подадена лично от А. И. Д. срещу Определение № 233 от 01.11.2018 г. по гр.д. № 3263/2018 г. на ВКС, I г.о., с което е оставена без разглеждане молбата на А. И. Д. от [населено място] с вх.№ 3563/31.05.2018 г. за отмяна на основание чл. 303, ал. 1, т. 1, 2, 4 и 5 ГПК на влязлото в сила решение на Районен съд – Първомай, постановено на 11.04.2001 г. по гр.д. № 607/2000г., оставено в сила с решение на Пловдивския окръжен съд, постановено на 12.03.2002 г. по гр.д. № 1358/2001 г., оставено в сила с решение № 470/14.05.2003 г., постановено от тричленен състав на Пето ГО на ВКС по гр.д. № 1201/2002 г. В частната жалба се правят оплаквания, че обжалваното определение е нищожно, недопустимо и неправилно. При извършената проверка, настоящият съдебен състав на Върховния касационен съд, II г. о., установи следното: Частната жалба е постъпила в законоустановения срок и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С обжалваното определение e прието, че производството по подадената молба за отмяна е недопустимо и същата следва да бъде оставена без разглеждане,според даденото от ОСГТК на ВКС тълкуване относно приложимостта на член 305 ГПК,с оглед приетото в т. 8 от ТР № 7 от 31.07.2017 г. по тълк. д. № 7/2014 г., ОСГТК на ВКС, тъй като с молба вх.№ 3563/31.05.2018 г. се иска отмяна на влязло в сила съдебно решение, постановено при действието на ГПК от 1952 г. /отм./, молбата е подадена при действието на ГПК, обн. ДВ, бр. 89 от 2007 г., в сила от 01.03.2008 г. и преди неговото влизане в сила е изтекъл едногодишният преклузивен срок по чл. 232, ал. 1 ГПК /отм./. Неоснователни са оплакванията,изложени в частната жалба,че обжалваното определение е нищожно,недопустимо и неправилно,като се излагат доводи,представляващи оплаквания по съществото на разрешения с влязлото в сила решение спор. Касационният съд,състав на ІІ гражданско отделение намира, определението,предмет на настоящата касационна жалба, за валидно и допустимо,а също така и за правилно. Видно от данните по делото,с молба вх. № 3563/31.05.2018 г. се иска отмяна на решение, постановено на 11.04.2001 г., което е влязло в сила на 14.05.2003 г., когато е постановено решение № 470/14.05.2003 г. на тричленен състав на Пето ГО на ВКС по гр.д. № 1201/2002 г. Молбата е недопустима, тъй като е за отмяна на решение, постановено по реда на ГПК от 1952 г. /отм./ и е подадена при действието на ГПК от 2007 г., преди чието влизане в сила е изтекъл едногодишният срок по чл. 232, ал. 1 ГПК от 1952 г. /отм./, съгласно приетото т. 8 от ТР № 7 от 31.07.2017 г. по тълк. д. № 7/2014 г., ОСГТК на ВКС,според която недопустима е молбя за отмяна на влязло в сила съдебно решение,постановено при действието на ГПК от 1952г./отм/,подадена при действието на ГПК/ДВ бр.89 от 2007г.,в сила от 1.03.2008г./,ако преди влизане в сила новия ГПК е изтекъл едногодишният преклузивен срок по член 232,ал.1 ГПК/отм/. С оглед изложеното, частната жалба следва да бъде оставена без уважение като неоснователна. Водим от горното, съставът на Второ гражданско отделение на Върховния касационен съд: