Определение № 7876 от 15.07.2025 г. на ВАС по адм. д. № 5339/2025 г.

Производството е по реда на чл.237 и сл. от АПК Делото е образувано по жалба на Председателя на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор Е. С. С., чрез държавен експерт/юрист/ А. Киров. От Върховния административен съд се иска на основание чл.239,т.4 от АПК да бъде отменено съдебно решение №289/12.02.2025г., постановено по КАНД№720/2024г. по описа на Административен съд – Враца, тъй като същото противоречи на влязлото в законна сила съдебно решение№2343/11.07.2024г. по КАНД№398/24г. на Административен съд – Велико Търново. Посочва се, че съдебно решение №289/2025г., постановено по КАНД№720/2024г. по описа на Административен съд – Враца и съдебно решение№2343/11.07.2024г., постановено по КАНД №398/2024г. по описа на Административен съд – Велико Търново са постановени при едни и същи страни – Държавна агенция за метрологичен и технически надзор /ДАМТН/и Държавно предприятие “Управление и стопанисване на язовири/ДПУСЯ/ в производство по реда на чл.208-228 от АПК, във вр. с чл.63в от ЗАНН и на същото основание. Според Председателя на ДАМТН, съдебно решение№289/2025г. по КАНД№720/2024г. по описа на Административен съд – Враца противоречи на съдебно решение2343/11.07.2024г., постановено по КАНД№398/2024г. по описа на Административен съд – Велико Търново. С Решение №289/2025г. по КАНД№720/2024г. по описа на Административен съд – Враца съдът е оставил в сила Решение №235/22.10.2024г.,постановено по НАХД№665/2024г. по описа на Районен съд - Враца, с което решение е отменено наказателно постановление№НЯДД-105/ 27.06.2024г. на Председателя на ДАМТН, с което е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 1000лв. на Държавно предприятие „Управление и стопанисване на язовири“ за неизпълнение на задължение по чл.189аал.2 във вр. с чл.190а, ал.1,т.3 от Закона за водите. Твърди се неотносимост към съставомерността на извършеното административно нарушение и административно- наказателната отговорност на нарушителя на доводите на съда наличието на висящи съдебни производство по оспорване на предписанието, обективирано в КП№03-01-31/20.07.2023г. към датата на съставяне на АУАН №03-004/11.03.2024г. и издаването на наказателно постановление №НЯСС-105/27.06.2024г.. Изтъква се констативният протокол от 20.07.2023г. е индивидуален административен акт, създаващ задължение за изпълнение на дадените предписания в посочения срок от ДПУСЯ – да приведе язовирната стена и съоръженията към нея в такъв вид, че да се гарантира безопасна експлоатация, при неизпълнението на които предписания да бъде ангажирана административно-наказателната му отговорност посредством налагане на административна санкция. Подчертава се, че неизпълнението именно на даденото предписание е този юридически факт, пораждащ административно-наказателната отговорност на ДПУСЯ, която отговорност не е обвързана от оспорването на КП№№3-01-31/20.07.2023г. като индивидуален административен акт. В искането за отмяна на влязло в законна сила съдебно решение се посочва още, че самото предписание подлежи на самостоятелно оспорване по реда на АПК, като с издаването му не се повдига административно-наказателно обвинение, нито се установява извършването на административно нарушение тоест не се подчинява на режима на ЗАНН и проверка на неговата законосъобразност в производството по оспорване на наказателното постановление е недопустима. Председателят на ДАМТН е категоричен, че едва със съставянето на акт за установяване на административно нарушение започна административно-наказателното производство срещу нарушителя, което производство се води по реда на ЗАНН. Изтъква, че двете производства са самостоятелни, развиват се по различен процесуален ред, в това число и основаният за спирането им са различни. Подчертава, че процесното Наказателно постановление №НЯСС-105/27.06.2024г., с което е ангажирана отговорността на ДПУСЯ е издадено едва след като дадените с КП№03-01-31/20.07.2023г. предписания са станали административен акт с постановеното Решение №7222/ 12.06.2024г. по адм.д.№3632/2024г. по описа на Върховен административен съд. В искането за отмяна се посочва още, че с решението, постановено по КАНД№720/2024г. по описа на Административен съд – Враца съдът е приел, че висящите съдебни производства по оспорване на предписанието правят развилото се административно-наказателно производство срещу ДПУСЯ за недопустимо, а с решението, постановено по КАНД №398/ 2024г. по описа на Административен съд – Враца съдът е приел, че въпреки висящите съдебни производства по оспорване на даденото предписание административно-наказателното производство срещу ДПУСЯ се е развило правилно и законосъобразно. По изложените съображения и на основание чл.239,т.4 от АПК Председателя на ДАМТН моли съда да отмени влязлото в законна сила съдебно решение№289/12.02.2025г., постановено по КАНД№720/2024г. по описа на Административен съд – Враца и да потвърди като законосъобразно наказателно постановление№НЯСС-105/27.06.2024г., издадено от Председателя на ДАМТН. Претендира, че в случая, че искането за отмяна на влязлото в сила решение бъде уважено, в полза на молителя да бъдат присъдени сторените в това производство разноски, както и разноски по чл.63д от ЗАНН за две инстанции. Ответната страна Държавно предприятие „Управление и стопанисване на язовири /ДПУСЯ/ не взема становище по искането за отмяна на влязлото в законна сила решение. Върховният административен съд, състав на трето отделение, като прецени данните по делото, доводите и възраженията на страните, намира, че искането за отмяна на основание чл.239, т.4 от АПК е процесуално недопустимо, по следните съображения: С искането, с което е сезиран съда се иска отмяна на влязло в законна сила съдебно Решение№289/12.02.2025г., постановено по КАНД№720/2024г. по описа на Административен съд - Враца, с което е решение е оставено в сила Решение №235/ 22.10. 2024г., постановено по АНД№665/2024г. по описа на РС-Враца, като с последното е отменено като незаконосъобразно Наказателно постановление №НЯСС-105/27.06.2024г. на Председателя на Държавна агенция за метрологичен и технически надзор-гр. София,с коено на основание чл.83 от ЗАНН във вр. с чл.201,ал.12 и чл.200, ал.1,т.39 от Закона за водите, за нарушение на чл.190а,ал.2 във вр. с чл.190а,ал.1,т.3 от Закона за водите на Държавно предприятие „Управление и стопанисване на язовири“/ДПУСЯ/ – гр. София е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 1000лв. Безспорно е, че се иска отмяна на съдебен акт, постановен в производство по специалния процесуален ред, предвиден в чл.63в от Закона за административните нарушения и накацания. Съобразно посочената правна норма - „Решението на районния съд подлежи на касационно обжалване пред административния съд на основанията, предвидени в Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс“. Анализът на посочената правна норма налага безапелационно извод, че АПК е приложим само и единствено относно касационното обжалване на съдебните актове, постановено от районните съдилища при обжалване по реда на ЗАНН на изрично и изчерпателно посочени в разпоредбата на чл.58д от ЗАНН актове. Разпоредбите на Административнопроцесуалния кодекс се прилага в административно-наказателните производства само в случаите, в които Законът за административните нарушения и наказания изрично препраща към него и доколкото същият закон не предвижда изрично уредени процесуални средства за защита. Очевидно решението, постановено от Административен съд – Враца по КАНД№720/2024г. по описа на този съд не представлява съдебен акт, от категорията на тези, регламентирани в чл.237 от АПК като такива подлежа на отмяна. Това е така, тъй като съгласно чл. 237, ал. 1 от АПК на отмяна подлежат влезлите в сила съдебни решения и влезлите в сила определения и разпореждания, с които се прегражда развитието на делото и които съдебни производства изцяло са се развили по реда на АПК. Като извънреден способ за отмяна на порочни съдебни решения и определения, производството по реда на чл. 237 и сл. от АПК се развива при изрично посочени условия и се прилага за изрично посочените категории съдебни актове. Решението, предмет на настоящото дело, не е измежду съдебните актове, които могат да бъдат предмет на производство за отмяна по реда на чл. 237 и сл. АПК. Настоящият съдебен състав на Върховен административен съд, трето отделение намира за необходимо да посочи, че в Раздел VIII Възобновяване на административнонаказателните производства от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/ в чл. 70, ал., т. 7 е предвидено, че на проверка по реда на тази глава подлежат влезлите в сила решения на районния и на административния съд. Съгласно чл. 73, ал. 1 ЗАНН искането за възобновяване се разглежда от административния съд, в съдебния район на който се намира органът, постановил акта по чл. 70, ал. 1, а според ал. 2 административният съд разглежда искането в състав от трима съдии. В случаите, когато се иска възобновяване по акт на административния съд, искането се разглежда от друг състав на съответния административен съд. В чл.70,ал.2 от ЗАНН са регламентирани основанията да възобновяване на административно-наказателното производство. Дали в разпоредбата на чл. 70, ал. 2 ЗАНН е предвидено твърдяното в настоящото производство фактическо основание за отмяна на влязлото в сила съдебно решение не може да се преценява в настоящото производство и не е основание да се приеме, че е приложим редът по чл. 237 и сл. АПК. Тъй като е предвиден друг процесуален ред за възобновяване на административно-наказателни производства по ЗАНН, не е приложим редът по чл. 237 и сл. от АПК. Тази специална уредба изключва приложението на общите разпоредби на глава четиринадесета от АПК за отмяна на влезли в сила съдебни актове. Иначе казано, подадената жалба, имаща характер на искане с правно основание чл.239,т.4 от АПК за отмяна на влязло в сила съдебно решение, е недопустимо и следва да се остави без разглеждане, а производството по делото да се прекрати. При този изход от правния спор на молителя не се дължат разноски. Водим от изложените съображения, Върховен административен съд, в състав на трето отделение