Определение № 6966 от 24.06.2025 г. на ВАС по адм. д. № 959/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс/АПК/ и е образувано по частната жалба на „Кей Енд Ви“ ООД гр. Сливен против определение № 130/15.01.2025г. постановено по адм.д. № 4/2025г. по описа на Административен съд – Сливен. Релевират се оплаквания за неговата неправилност поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Иска се отмяната му. Ответникът по частната жалба не изразява становище. Частната жалба е подадена в срока по чл. 230 АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима за разглеждане по същество. Разгледана по същество същата е основателна. С обжалваното определение Административен съд – Сливен е оставил без разглеждане иска на дружеството, предявен на осн. чл.1, ал.1 ЗОДОВ против ОД на МВР – Стара Загора за заплащане на обезщетение за понесени имуществени вреди в размер на 28000лв, равняващи се на стойността на погиналото транспортно средство, описано в исковата молба в резултат от посочените в обстоятелствената част на същата актове, действия и бездействия на длъжностни лица на ответника. За да приеме иска за недопустим и да прекрати производството по делото съдът е приел, че част от актовете, посочени обстоятелствената част на исковата молба, не са индивидуални административни актове, не подлежат на самостоятелен съдебен контрол за законосъобразност и недопустимостта на жалбата против тях изключва и допустимостта на иск за вреди от тях. За другите посочени в исковата молба актове е прието, че ищецът не е адресат на същите е не може да търси обезщетение за вреди, а относно действията и бездействията е прието, че те могат да се счита като част от досъдебно производство, но липсата на образувано такова не може да бъде предмет на контрол по реда на АПК. Развити са и съображения за това кой може да търси застрахователно обезщетение по застрахователен договор, и доколкото ищецът основава претенцията си за вреди от сключен търговски договор, поради което е недопустимо да претендира такива вреди по чл.1 ЗОДОВ. Така постановеното определение е неправилно и следва да се отмени, а делото да се върне на същия съд за продължаване на съдопроизводствените действия. Съгласно чл. 1, ал.2 ЗОДОВ, исковете по ал. 1 се разглеждат по реда, установен в Административнопроцесуалния кодекс, като местната подсъдност се определя по чл. 7, ал. 1. От нормата става ясно, че специалните основания за недопустимост на иска по чл. 1, ал.1 ЗОДОВ следва да се търсят в нормите на глава единадесета на АПК, а съгласно чл. 204, ал.1 АПК, норма, наименована „Допустимост на иска“, искът може да се предяви след отмяната на акта по съответния ред. Съдът е следвало да посочи дали посочените в исковата молба актове, за които приема, че не са индивидуални административни актове, представляват волеизявления на административен орган, дали това са действия представляващи част от производството по административно наказване и имат ли те пряко и непосредствено вредоносно въздействие върху правната сфера на ищеца. Това от своя страна представлява въпрос по същество и изисква делото да се разгледа по същество с участие на страните и следва събиране на доказателства и тяхната оценка. Същото се отнася и до останалите, посочени в мотивите на обжалваното определение актове и действия, определени от ищеца като вредоносни за неговата правна сфера. По отношение на същите съдът следва да прецени налице са елементите от фактическия състав на отговорността по чл. 1, ал.1 и чл.4 ЗОДОВ и да се произнесе със съдебно решение по същество на правния спор. Като е преценил допустимостта на исковата претенция с аргументи, които касаят основателността на същата, съдът е нарушил съдопроизводствените правила, което е довело до лишаване на ищцовата страна от право на участие в съдебното производство. Това сочи, че нарушението на съдопроизводствените правила е от категорията на съществените и води до отмяна на обжалваното определение. Водим от горното Върховният административен съд