Определение № 3190 от 20.03.2026 г. на ВАС по адм. д. № 937/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на Ц. К. К., чрез адв.М. Миланова, против Разпореждане № 42956/22.12.2025 г., постановено по адм. д. № 12052/2025 г. по описа на Административен съд – София-град (АССГ). В частната жалба се твърди, че обжалваното разпореждане е неправилно – необосновано и постановено в нарушение на принципа на служебното начало и процесуалната пропорционалност по чл.7 и чл.9 от АПК. Иска се отмяната му и връщане на делото на първоинстанционният съд за продължаване на съдопроизводствените действия и разглеждане на жалбата по същество. Върховният административен съд, пето отделение, след като прецени допустимостта на частната жалба и наведените в нея доводи, приема, че е допустима, като подадена в срока по чл. 230 от АПК от надлежна страна, а разгледана по същество е основателна, поради следните съображения: С обжалваното Разпореждане № 42956/22.12.2025 г., постановено по адм. д. № 12052/2025 г. по описа на АССГ, е оставена без разглеждане жалбата на Ц. К. К. против мълчалив отказ на Български енергиен холдинг ЕАД да се произнесе по заявление вх.№ 01-1988/13.10.2025г. за достъп до обществена информация и е прекратено производството по делото, поради неизпълнени указания на съда за отстраняване на нередовности в жалбата – чл.158 ал.3 от АПК. Определението е неправилно. С Разпореждане № 38830/21.11.2025г. първоинстанционният съд е оставил без движение производството по делото, образувано по жалба на Ц. К. К. против мълчалив отказ на Български енергиен холдинг ЕАД да се произнесе по заявление вх.№ 01-1988/13.10.2025г. за достъп до обществена информация, като е приел, че жалбата не отговаря на изискванията на чл.151 т.3 от АПК, защото не е внесена дължимата държавна такса и указал представянето по делото на документ за платена държавна такса в 7-дневен срок от съобщението. Ц. К. е изпълнила указанията на съда и на 25.11.2025г., по ел.поща на АССГ, представила платежно нареждане за заплатената държавна такса. Последвало издаването на Разпореждане № 40011/01.12.2025г., с което АССГ констатирал друга нередовност в жалбата на Ц. К. - липсата на подпис в жалбата, както и посочен адрес за призоваване, ЕГН, телефон и електронен адрес, ако има такъв, за връчване чрез Единния портал за електронно правосъдие по Закона за съдебната власт или чрез информационната система за сигурно електронно връчване и указал на жалбоподателката отстраняването на тези нередовности в жалбата по смисъла на чл.150 ал.1 т.2 и т.8 от АПК, както и последиците от неотстраняването им в 7-дневен срок от съобщението. Разпореждането е съобщено на Ц. К. чрез изпращането му по електронната й поща от електронен адрес на съдебен служител на АССГ, на който Ц. К., на 02.12.2025г., отговорила с имейл, изпращайки, според съдържанието му, подписана собственоръчно жалба, като посочила постоянния си адрес, адрес за кореспонденция и приложила копие от личната си карта с данните за постоянния й адрес и доказателства за подаване на заявлението за достъп до обществена информация. АССГ констатирал постъпилото по ел.поща на 02.12.2025г. писмо от Ц. К. с приложенията към него, както и че на изпратеното копие от жалба до АССГ липсва подпис на жалбоподателката. При тези констатации съдът приел, че не е сезиран с редовна жалба, жалбата не отговаря на изискванията на чл.150 и чл.151 от АПК и я оставил без разглеждане, прекратявайки производството по делото. Разпореждането е валидно и допустимо, но неправилно. Основателно е оплакването в частната жалба, че АССГ не е изпълнил задълженията си, произтичащи от служебното начало. Очевидно е, при сравняване на жалбата срещу мълчалив отказ по ЗДОИ, с която е сезиран съда и в съдържанието на която е констатирал нередовности – липса на подпис, непосочен адрес, телефон, ЕГН, намираща се на л.5 и л.6 от делото, че приложеното към имейла на Ц. К. до АССГ от 02.12.2025г. копие е само на първата страница от жалбата до АССГ, а втората, съдържаща саморъчния й подпис, така, както тя е посочила, е пропусната да се изпрати или разпечата по технически причини. При добросъвестна проверка от съдията-докладчик за изпълнение на указанията на съда този пропуск е следвало да бъде констатиран, още повече, че въпреки ненадлежното съобщаване на разпорежданията на съда, жалбоподателката, много преди изтичане на 7-дневния срок, е изпращала отговор и отстранявала указаните нередовности на жалбата, описвайки извършените действия и изпратените документи. При тази неяснота в изявлението на жалбоподателката, съдът е бил длъжен, на основание чл.171 ал.5 от АПК, преди да прекрати производството, да съдейства на Ц. К. за отстраняване на формалния пропуск в изявлението й, като укаже представянето на втората страница на жалбата й с положен саморъчен подпис. Едва след като изпълни тези си задължения, съдът може да обсъжда дали са налице неотстранени нередовности на жалбата. Доколкото съдията-докладчик не е изпълнил задълженията си по посочената норма от АПК, то разпореждането за оставяне на жалбата без разглеждане и прекратяване на производството по делото е неправилно. По изложените съображения Разпореждане № 42956/22.12.2025 г., постановено по адм. д. № 12052/2025 г. по описа на АССГ следва да бъде отменено, а делото се върне на Административен съд - София-град за продължаване на съдопроизводствените действия. В допълнение, при проверката дали жалбата отговаря на изискванията на чл.150 ал.1 и ал.3 и чл.151 от АПК, съдията-докладчик е следвало да укаже отстраняване на всички нередовности в жалбата още с разпореждането си от 21.11.2025г., тъй като както констатираните в този акт, така и констатираните нередовности на жалбата в разпореждането от 01.12.2025г., са съществували към 21.11.2025г., а не да констатира в поредица от актове всяка от нередовностите, при несъобразяване с принципа по чл.11 от АПК. Водим от горното Върховният административен съд, пето отделение