Определение № 191 от 12.05.2020 г. на ВКС по т. д. № 2204/2019 г.

Производството е по чл. 248 от ГПК. Постъпила е молба от адвокат Николай И. И. като твърди, че е представлявал адвокат В. В. Т. в процеса по настоящето дело. Счита, че има право на адвокатско възнаграждение за подаден от него отговор на частна жалба на основание чл. 38 от ЗАдв. Ответникът „Уникредит Булбанк“ АД чрез адв. В. И. П. не е подал отговор на частната жалба. Върховният касационен съд на Р България в състав на Второ търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното: Молбата от адвокат Н. И. И. е подадена на 27.11.2019 г. по пощата. Съобщение с препис от определението, чието изменение се иска е получен от В. В. Т. на 20.11.2019 г. Определението, чието изменение се иска може да се обжалва с частна жалба в едноседмичен срок. Следователно молбата е подадена в срока по чл. 248 от ГПК. С определение № 666 от 5.11.2019 г. настоящият съдебен състав е приел, че частните жалби на „Уникредит Булбанк“ АД и на адв С. К. срещу определение на Софийски градски съд за отмяна на определение на Софийски районен съд и вместо него допълване на определение на СРС по реда на чл. 248 от ГПК в частта за разноските и потвърждаване на определение на СРС, не подлежат на разглеждане. Действително адвокат В. В. Т. е подал отговор на частна жалба срещу разглежданата частна жалба на „Уникредит Булбанк“ АД, като в този случай е бил представляван от адвокат Й. Д. Й.. С отговора е изразена претенция за заплащане на възнаграждение от адв. Й. са осъщественото представителство в частното производство в размер на 400 лв адвокатско възнаграждение. По делото е представено и пълномощно л. 24, с което В. В. Т. е упълномощил адвокат Й. Й.. Представен е и договор за правна защита и съдействие, който не е подписан. По настоящето т.д. 2204/19 г. адвокат Н. И. И. (молител в понастоящем провежданото производство по реда на чл. 248 от ГПК) е представлявал адвокат С. К. като от нейно име е подал частна жалба, която впоследствие с определение от 05.11.2009 г. е оставена без разглеждане. Представен е договор за правна защита и съдействие и пълномощно, с което С. К. упълномощава адв. Николай И. да я представлява. Настоящият съдебен състав не констатира в кориците на настоящето дело - ч.т.д. 2204/19 г., ВКС, 2 ТО да има упълномощаване от В. В. Т. на адв. Н. И. И.. Пред Софийски градски съд по гр.д. 15735/18 г. е представено пълномощно, с което адвокат В. В. Т. упълномощил адвокат Николай И. да го представлява по това дело л. 13 от посоченото гр.д. 15735/18 г. Предвид така посочените данни, настоящият съдебен състав намира, че няма основание в настоящия процес на адвокат И. да се присъжда адвокатско възнаграждение за представителство пред съд на основание чл. 38 от ЗАдв. Не е осъществено представителство в рамките на производството по ч.т.д. 2204/19 г. от адвокат И. за В. В. Т., така както се твърди в молбата, подадена на 27.11.2019 г. и предмет на настоящето разглеждане. В настоящия процес адв. И. е бил представител на С. К.. Поради това, че не е осъществено представителство на адвокат И. не следва да се заплаща адвокатско възнаграждение за предоставена безплатна правна помощ. По изложените съображения Върховният касационен съд на Р България