Определение № 50033 от 15.05.2023 г. на ВКС по т. д. № 1317/2021 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба на Ц. П. П. срещу определение № 150 от 14. 04. 2021 г. по в. т. д. № 196/2020 г. на Великотърновски апелативен съд, с което е оставено без уважение искането му за изменение на решение № 9 от 15. 01. 2021 г. по същото дело в частта за разноските. Частният жалбоподател поддържа, че въззивното определение е неправилно, тъй като съдът е присъдил на ответника разноски за адвокатско възнаграждение за въззивното производство, без по делото да има данни за осъществявано от адвокат М. Г. процесуално представителство на ответника. При условията на евентуалност се твърди, че присъденото адвокатско възнаграждение е прекомерно съобразно фактическата и правна сложност на делото. Ответникът „ЗД „Бул инс““ АД, [населено място] не е представил отговор на частната жалба. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като прецени доводите на жалбоподателя и данните по делото, прие следното: Частната жалба е подадена срещу обжалваем акт от легитимирана страна и е спазен преклузивният срок по чл. 275, ал. 1 ГПК. С решение по т. д. № 1319/2021 г. на ВКС настоящият състав е отменил решение № 9 от 15. 01. 2021 г. по в. т. д. № 196/2020 г. на Великотърновски апелативен съд в частта, с която след частична отмяна на решение № 32 от 19. 02. 2020 г. по т. д. № 107/2019 г. на Плевенски окръжен съд предявеният от Ц. П. П. срещу „ЗД „Бул инс““ АД, [населено място] иск по чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./ за заплащане на обезщетение за причинени неимуществени вреди от смъртта на В. П. Н. при ПТП на 10. 04. 2014 г. е отхвърлен за разликата над 5 000 лв. до 20 000 лв., ведно със законната лихва от 10. 04. 2014 г., и в частта, с която Ц. П. П. е осъден да заплати на „ЗД „Бул инс“ АД разноски за въззивното производство за разликата над 1 600 лв. до 1 920 лв., като „ЗД „Бул инс“ АД е осъдено да заплати на Ц. П. П. на основание чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./ сумата от 15 000 лв. /петнадесет хиляди лева/, разликата над присъдените 5 000 лв. до дължимите 20 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на В. П. Н. в резултат на ПТП, настъпило на 10. 04. 2014 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 10. 04. 2014 г. до окончателното плащане, както и разноски за касационното производство в размер на 736, 36 лв. Със същото решение „ЗД „Бул инс“ АД е осъдено да заплати на адвокат Р. Г. допълнително адвокатско възнаграждение за въззивното производство в размер на 1 196, 67 лв. на основание чл. 38, ал. 2 ЗА. В останалата му обжалвана част въззивното решение е оставено в сила. Настоящият състав намира, че частното производство следва да бъде прекратено поради липса на предмет на частната жалба. Определението по чл. 248 ГПК няма самостоятелен характер и след отмяната на решението извършването на проверка за неговата правилност е безпредметно. В случая отговорността за разноски за всички инстанции е разпределена с постановеното по делото решение по чл. 290 ГПК съобразно изхода на спора. Поради това подадената частна жалба срещу определение № 150 от 14. 04. 2021 г. по в. т. д. № 196/2020 г. на Великотърновски апелативен съд към настоящия момент е без предмет, с оглед на което същата е недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение