Решение № 1794 от 17.02.2026 г. на ВАС по адм. д. № 222/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК и е образувано по касационна жалба на директора на Дирекция "Миграция"-МВР, чрез юриск. Пенева, против решение № 36629 от 06.11.2025г., постановено по адм. дело № 8862/2025г. по описа на Административен съд София-град, с което се отменя негов Отказ № 250802111733 за издаване на разрешение за продължително пребиваване и работа тип "Синя карта на ЕС" на М. Х. И., гражданин на Република Терция по чл. 33к ЗЧРБ и преписката е изпратена на административния орган за ново произнасяне по заявлението. В жалбата се излагат доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Иска се отмяната му. Ответната страна М. Х. И., чрез адв. Петров, оспорва жалбата и иска оставяне в сила на обжалваното решение. Заключението на представителя на Върховната касационна прокуратура е за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на четвърто отделение, намира касационната жалба за допустима- подадена срещу подлежащо на обжалване решение, от страна по делото, за която то е неблагоприятно и в срока по чл. 211, хал.1 АПК. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. За да постанови обжалваното решение, първоинстанционният съд приема, че оспореният отказ е постановен при съществено нарушение на производствените правила, довело до нарушение на материалния закон. Решението е валидно, допустимо и правилно. Постановено е при правилно установени всички правно значими факти, въз основа на които са обосновани верни правни изводи. Касационната инстанция препраща към мотивите на първоинстанционното решение, на основание чл. 221, ал. 2 АПК. Правилно и обосновано първоинстанционният съд приема, че оспореният отказ е постановен без изясняване на всички относими факти и обстоятелства в нарушение на принципите за служебно задължение на органа по събиране на доказателствата по чл. 7, ал.2 и чл. 9, ал.2 АПК, прогласени и като задължения на административния орган в процедурата по издаване на административен акт по чл. 35 и чл. 36 АПК. В случая не са взети предвид доказателствата за сключено споразумение за разсрочване задълженията на работодателя към НАП, както и легализираната диплома в превод на български език, в която е посочена специалността, в която чужденецът се е обучавал и периодът на обучение, продължило повече от три години. Не е съобразено и че са отстранени нередовностите на трудовия договор, коригирани съгласно изискванията на Агенцията по заетостта. Правилно е прието, че са налице всички основания за издаване на исканото разрешение. Неоснователно се поддържа от касатора, че нередовностите на заявлението са отстранени след датата на издаване на отрицателното становище на Агенцията по заетостта, което е задължителен елемент от административната процедура и след изтичане на законоустановения 10-дневен срок за отстраняване на непълнотите. Доказателствата за наличието на основания за издаване на исканото разрешение са представени пред решаващия орган преди датата на издаване на оспорения отказ и той е бил длъжен да ги съобрази и да изясни всички обстоятелства от значение за случая-чл. 9, ал.2, чл. 35 и чл.36 АПК. Освен това административният орган е бил длъжен да осъществи процесуално съдействие на заявителя за законосъобразно и справедливо решаване на въпроса-чл. 9, ал.4 АПК, както и по своя инициатива да изиска от съответните административни органи да издадат ново становище, от значение за производството- чл. 36, ал.6 АПК. Приложението на тези общи принципи и задължения на административния орган, прогласени от АПК, не е изключено със специална разпоредба на ЗЧРБ. Като е приел, че съществено са нарушени административнопроизводствени правила и това е довело до нарушение на приложимия материален закон, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което не страда от релевираните в касационната жалба пороци и следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал.2 АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,