Определение № 2788 от 18.03.2025 г. на ВАС по адм. д. № 5998/2024 г.

Производството е по реда на чл. 248 от Гражданско процесуалния кодекс (ГПК), във връзка с чл. 144 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по искане с вх. № 16744 от 18.11.2024 г. по описа на Върховния административен съд, подадено от директора на Териториална дирекция Митница Варна (ТД Митница Варна), чрез главен юрисконсулт А. Шулева, за изменение на Решение № 12004 от 07.11.2024 г., постановено по адм. д. № 5998 по описа на Върховния административен съд за 2024 г., в частта относно разноските. В искането са изложени доводи, че присъдените с решението разноски (за две съдебни инстанции) са в многократно завишен размер, който не съответства на фактическата и правна сложност на делото. Оспорва се и тяхното реално заплащане. Сочи се, че на основание чл. 78, ал. 5 ГПК, във вр. с чл. 144 АПК, в касационната жалба и в писмената защита е обективирано възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, претендирано от страна на „Ади Корпорейшън 2000“ ЕООД. Поддържа се становище, че размерът на присъдените разноски не съответства на фактическата и правна сложност на делото. Според молителя в съдебното решение отсъстват мотиви по въпроса относно присъдените разноски. Излагат се аргументи, че „договореният и внесен размер“ на адвокатското възнаграждение не съответства на фактическата и правна сложност на делото и на обема на осъщественото процесуално представителство, поради което следва да се редуцира до определения в Наредба № 1 от 09.07.2004 г. минимум. Прави се позоваване на Решение от 28.07.2016 г. по дело С-57/2015 г. на Съда на Европейския съюз (СЕС) и се поддържа становище, че в случая не е налице "разумност" и "справедливост" по отношение на разноските, възложени в тежест на Агенция "Митници". Въз основа на изложеното се иска изменение на постановеното съдебно решение в частта на разноските - относно размера на адвокатското възнаграждение, което Агенция "Митници" е осъдена да заплати, като същото бъде намалено до размер, съобразно посоченото в искането. Ответната по молбата страна – „Ади Корпорейшън 2000“ ЕООД не представя отговор на искането в срока по чл. 248, ал. 2 ГПК. Върховният административен съд, състав на Първо отделение, за да се произнесе взе предвид следното: Молбата за изменение на съдебното решение в частта за разноските е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК. Липсата на представен списък на разноските по чл. 80 ГПК рефлектира неблагоприятно в правната сфера на непредставилата го страна и засяга допустимостта на нейна молба за изменение на съдебното решение в частта за разноските, сторени от нея – вж. т. 9 от Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г. на Общото събрание на Гражданската и Търговска колегия на Върховния касационен съд. Молбата е неоснователна. Установява се, че с Решение № 12004 от 07.11.2024 г., постановено по адм. д. № 5998 по описа на Върховния административен съд за 2024 г. е отменено Решение № 1576 от 11.03.2024 г., постановено по адм. д. № 7244 по описа на Административен съд София - град за 2021 г., в частта с която е отхвърлена жалбата на „Ади Корпорейшън 2000“ ЕООД срещу Решение с рег. № 32-157640 от 19.05.2021 г., издадено от директора ТД Митница „Северна Морска“ (понастоящем Териториална дирекция „Митница Варна“) и вместо него митническото решение е отменено в неговите части по отношение на митнически декларации по т. 2 до т. 20 и в частта, с която „Ади Корпорейшън 2000“ ЕООД е осъдено да заплати 90,00 лв. юрисконсултско възнаграждение на Агенция „Митници“. Наред с това, първоинстанционното решение е оставено в сила в останалата му част и Агенция „Митници“ е осъдена да заплати на „Ади Корпорейшън 2000“ ЕООД разноски за първоинстанционното и за касационното производство в общ размер на 47458,00 лв. Съгласно чл. 78, ал. 5 ГПК, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може, по искане на насрещната страна, да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата. Страната може да направи възражение по реда и на основание чл. 78, ал. 5 от ГПК до приключване на устните състезания пред съответната инстанция. В случая, в касационната жалба (л. 17), предявена от страна на процесуалния представител на директора на Териториална дирекция Митница Варна и в представените негови писмени бележки (л. 30) се съдържа възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК, във вр. с чл. 144 АПК за прекомерност на претендираните от ответника по касация разноски за адвокатско възнаграждение. Изявлението на страната обаче е бланкетно, като дори не се твърди липса на правна и фактическа сложност на делото. По същия начин е направено възражението за прекомерност и в първоинстанционното производство. Видно е от съдебния протокол от 06.02.2024 г. за състоялото се съдебно заседание в АССГ, че изявлението на процесуалния представител на ответника се състои само в посочване, че прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Това е било изрично съобразено от съда, постановил решението, чието изменение се иска сега, видно от мотивите на акта. За първи път липса на фактическа и правна сложност на делото и съображения в тази насока се излагат след приключване на устните състезания по делото и постановяване на съдебното решение - в искането за изменение на решението в частта му за разноските. Установява се, че видно от мотивите на съдебното решение, чието изменение се иска, съдът изрично се е произнесъл по направеното възражение за прекомерност на разноските за адвокатско възнаграждение, претендирани от „Ади Корпорейшън 2000“ ЕООД. Противно на доводите на молителя, за да определи размера на разноските, които е присъдил, Върховният административен съд е взел предвид фактическата и правна сложност на делото, положените усилия от адвоката и материалния интерес по делото. Изрично при това е съобразено, че в касационното производство възражението е направено неаргументирано и е преди представяне на доказателства за неговия размер. В този смисъл отправеният упрек за липса на мотиви по този въпрос в решението е неоснователен. По възражението по чл. 78, ал. 5 ГПК съдът се произнася само когато е сезиран. При това недължимо е служебно мотивиране на възражението на страната, а единствено извършването на проверка налице ли са сочените от нея основания. При липса на надлежни основания за направеното възражение, каквато е настоящата хипотеза и в двете съдебни инстанции, съдът е счел същото за неоснователно, поради което не го е уважил. Мотивиране на възражението за прекомерност в искането по чл. 248 ГПК за изменение на съдебното решение в частта на разноските, съставлява несвоевременно процесуално действие. Неоснователни са и оплакванията на молителя, че по делото не били представени доказателства за „ефективно заплащане“ на адвокатските възнаграждения. В касационното производство е представено преводно нареждане от 09.10.2024 г., от което се установява извършения банков превод на сума в размер на 30000,00 лв. за процесуална защита по адм. д. № 5998/24 г. от „Ади Корпорейшън 2000“ ЕООД на адвокат П. Генков – упълномощен да представлява дружеството и осъществил защитата му пред Върховния административен съд. В първоинстанционното производство е представено преводно нареждане от 05.02.2024 г., от което се установява извършения превод на сума в размер на 15000,00 лв. за процесуална защита по адм. д. № 7244/21 г. от „Ади Корпорейшън 2000“ ЕООД на адвокат Б. Славова – упълномощената да представлява дружеството и осъществила защитата му пред АССГ. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав приема, че не са налице основания за изменение на Решение № 12004 от 07.11.2024 г., постановено по адм. дело № 5998 по описа на Върховния административен съд за 2024 г. в частта му за разноските. Ето защо, искането за това следва да бъде оставено без уважение като неоснователно. По изложените съображения, Върховният административен съд, състав на първо отделение