Определение № 161 от 26.09.2017 г. на ВКС по гр. д. № 1103/2016 г.

Производството по делото е спряно до постановяването на Тълкувателно решение от Общото събрание на съдиите от гражданската и търговската колегии на Върховния касационен съд по тълкувателно дело № 7/2014 г. по въпроса „Подлежат ли на отмяна по чл. 307 ГПК влезлите в сила определения, преграждащи по-нататъшното развитие на делото ?”. Тълкувателното решение е прието, включително е даден отговор на цитирания въпрос. Изложеното сочи, че е отстранена пречката по движение на делото и производството по същото следва да бъде възобновено. Произнасяйки се по реда на чл. 307, ал. 1 ГПК, съдът намира следното: Производството е по чл. 303 и сл. ГПК и е образувано по молба с вх. № 5398 от 03.09.2015 г., подадена от С. Й. С., Н. Й. Н. и С. Н. И. чрез адвокат Г. А. С. с искане да бъде отменено на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК решение № 21 от 27.01.2012 г., постановено по гр.д.№ 66/2011 г. по описа на Районен съд – гр. Троян, втори състав. Препис от молбата е връчен на ответника Общинска служба по земеделие – [населено място], като не е постъпил отговор в срока по чл. 306, ал. 3 ГПК. Молбата за отмяна е насочена срещу първоинстанционно решение, което, като процесуално недопустимо, частично е обезсилено с въззивно решение № 269 от 10.12.2013 г. по в.гр.д.№ 427/2012 г. на ОС – гр. Ловеч, а именно - в частта, с която е отхвърлен като неоснователен и недоказан иск за установяване на неистинността на регистър на земеделските земи, гори и земи в ГФ, партида 12.02.1998 г., землище [населено място] бряг, ЕКАТТЕ 80501, Община - Червен бряг, пълна история на имот № 236 към 20.02.2009 г. и протокол № 59 от 31.01.2002 г., като в тази му част производството е прекратено. С въззивното решение е потвърдено решението на РС – гр. Троян в останалата част, с която като недопустимо е прекратено производството по иска за установяване на неистинността на решение № 10-ОБ от 05.08.2002 г. /неподписано/, решение № 10-ОБ от 05.08.2002 г., решение № 10-ОБ от 29.08.2002 г. /неподписано/ и решение № 10-Б от 29.08.2002 г. Налага се извода, че атакуваното с настоящата молба решение № 21 от 27.01.2012 г. по гр.д.№ 66/2011 г. на РС – гр. Троян не съставлява акт, който да разрешава със сила на пресъдено нещо материално-правен спор, а има характер на определение, с което се прегражда по-нататъшното развитие на делото и което не е постановено поради заявен от ищците отказ от иска. Това мотивира настоящия състав на съда да приеме, че производството, образувано по подадената от С. Й. С., Н. Й. Н. и С. Н. И. чрез адвокат Г. А. С. молба за отмяна е недопустимо, поради което молбата за отмяна следва да бъде оставена без разглеждане по следните съображения: На отмяна по реда на глава ХХІV от ГПК подлежат актове, които се ползват със сила на пресъдено нещо и по които спорните въпроси не могат да бъдат пререшавани, както и съдебни актове, които са приравнени по правни последици на влезлите в сила решения и за които законът не предвижда защита по друг ред. С определението за прекратяване на производството поради недопустимост на иска нито се формира сила на пресъдено нещо по материалноправен спор (с този акт се разрешава процесуалноправен въпрос), нито пък по правни последици е приравнено на влезлите в сила решения. Ето защо молбата, с която се иска отмяна на акт, преграждащ по-нататъшния ход на делото е недопустима. Изводът за недопустимост на молба за отмяна, подадена срещу определение за прекратяване на производството поради недопустимост на иска произтича пряко от постановките по т. 6 от тълкувателното решение по тълкувателно дело № 7/2014 г. на ВКС, ОСГТК. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение