Определение № 467 от 31.07.2009 г. на ВКС по гр. д. № 1658/2008 г.

Производството е по частната жалба на С. о. – поделение на ФНСДУО-КНСБ при “Е” АД и на И. Л. К. от София срещу определението на ВКС, състав на ІІ ГО, от 21. ХІ.2007г. по ч.гр.д. № 1881/2007г. ВКС на РБ, състав на ІV ГО, намира, че частната жалба е процесуално допустима, но разгледана по същество – неоснователна, съображенията за което са следните: С определението на ВКС на РБ по ч.гр.д. № 1881/2007г. са обезсилени определенията от 13.ІV.2006г., 10.V.2006г. и 09.VІІ.2007г. по ч.гр.д. № 769/2006г. на СГС в частта, с която съдът се е произнесъл по частни жалби на СО – П. ФНСДУО-КНСБ при “Е” ЕАД /СО/ срещу разпореждането от 09.І.2006г. и определението от 26.І.2006г. по гр.д. № 723/2006г. на СРС и е прекратил пвъззивното производство по тези частни жалби, оставил е без разглеждане частните касационни жалби на синдикалната о. срещу определенията от 13.ІV. и 10.V.2006г. и от 09.VІІ.2007г., както и частната касационна жалба на И. К. срещу определението от 09.VІІ.2007г. по ч.гр.д. № 769/2006г. на СГС, и е оставил без уважение частната касационна жалба на К. срещу определенията на СГС от 13.ІV. и 10.V.2006г. С определението от 13.ІV.2006г. на СГС е оставена без разглеждане частната жалба на СО и на К. срещу разпореждане от 09.І.2006г. за образуване на гр.д. № 723/2006г. на СРС по предявените от К. срещу “Е” ЕАД искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1 и т.2 от КТ. С определението от 10.V.2006г. СГС е оставил без разглеждане искането, направено в частното производство, за разглеждане на делото по реда на глава дванадесета от ГПК /отм./. С определението от 09.VІІ.2007г. е оставено в сила разпореждането на СРС от 26.І.2006г. по гр.д. № 723/2006г., с което е оставено без уважение искането за “констатиране и прогласяване нищожността, недопустимостта на щемпелната резолюция на съдебния председател за образуване на настоящото дело и да бъде заличено образуваното дело и последиците от образуването му”. С атакуваното в настоящото производство определение е прието, че частните жалби, подадени от СО, са процесуално недопустими, тъй като тя не е страна по гр.д. № 723/2006г. и няма право на жалби срещу постановени по него съдебни актове. Недопустима е и частната жалба на К. срещу определението от 09.VІІ.2007г., тъй като то не е от кръга на тези по чл.218а ал.1 б. “в” от ГПК /отм./ и не подлежи на касационен контрол. Определението в частите, с които са оставени без разглеждане частните касационни жалби, е правилно. С. о. не е страна по трудовия спор за законността на прекратяването на трудовото правоотношение между К дружеството поради изтичането на срока му, поради което тя няма право да атакува постановените по делото съдебни актове. Законосъобразен е и изводът, че определението на СГС от 09.VІІ.2007г. не подлежи на касационен контрол по силата на чл.218а ал.1 б. “в” от ГПК /отм./, тъй като с него не се прегражда по-нататъшното развитие на производството по делото. По изложените съображения частната жалба е неоснователна, поради което определението следва да бъде потвърдено. Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение,