Определение № 452 от 17.06.2021 г. на ВКС по гр. д. № 2273/2021 г.

Производството е по чл. 282 ГПК. Образувано е по подадена от „Франкщал България“ ЕООД, представляван от прокуриста М. С. И., чрез адв. Д. К., молба с искане за спиране изпълнението на невлязлото в сила въззивно съдебно решение №260554 от 19.04.2021г. на Пловдивски окръжен съд, постановено по в.гр.д.№ 705/2021г. С това въззивно решение, след като е отменено решение № 87/26.01.2021 г. по гр. дело № 10552/2020 г. на Пловдивски районен съд, са уважени, предявените от Б. М. Р. срещу „Франкщал България“ ЕООД, искове с правни основания чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3, във вр. с чл. 225, ал. 1 от КТ, като е признато за незаконно и е отменено уволнението на ищеца, извършено на основание чл.328 ал.1 т.3 КТ, ищецът е възстановен на заеманата преди уволнението длъжност "Специалист логистика" и дружеството е осъдено да заплати на ищеца сумата 7473,68 лв. - обезщетение за времето, през което е останал без работа в резултат на незаконното уволнение, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното изплащане, както и сумата 1 740 лв. - направени разноски по делото. Настоящият съдебен състав намира, че молбата за спиране изпълнението на невлязлото в сила въззивно решение, е основателна и следва да се уважи само в частта относно иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3, във вр. с чл. 225, ал. 1 от КТ, уважен срещу молителя за сумата 7473,68 лв. По отношение на тази част са налице предпоставките по чл. 282, ал. 2, т. 1 от ГПК - срещу въззивното решение е подадена в срок касационна жалба и касаторът-молител е внесъл надлежно парично обезпечение, равно на сумата, за която е осъден. От служебно извършена справка е установено, че този размер - 7473,68 лв., е постъпил и е наличен в специалната сметка за обезпечения на Върховния касационен съд. В останалата част молбата е неоснователна и следва да се остави без уважение. В частта, с която са уважени исковете с правни основания чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 от КТ, обжалваното и невлязло в сила въззивно решение има конститутивно действие, което ще се прояви само ако то влезе в сила; то не е осъдително и не подлежи на принудително изпълнение в тази част - по аргумент за противното от чл. 404, т. 1, предл. 2 от ГПК. В частта му, с която жалбоподателят-молител е осъден да заплати разноски по делото, обжалваното въззивно решение има характера на определение, поради което също не подлежи на принудително изпълнение преди да влезе в сила и в тази негова част. По горните съображения Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,