Решение № 2674 от 11.03.2026 г. на ВАС по адм. д. № 11562/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на началника на Регионална дирекция за национален строителен контрол (РДНСК) - Бургас, представляван от юрк. Асенова, против решение № 6649 от 23.07.2025 г. по адм. дело № 2201/2023 г. на Административен съд – Бургас, с което е отменена заповед № ДК 19-Б-2/ 16.11.2023г., издадена от същия административен орган. Жалбоподателят поддържа, че решението на първоинстанционния съд е необосновано и постановено в противоречие с материалния закон. Излага съображения, че административният акт е издаден от компетентен орган, в съответствие с изискванията за форма, при спазване на административнопроизводствените правила, на материалноправните разпоредби и на целта на закона, поради което не са налице основания за неговата отмяна. Моли решението на административния съд за бъде отменено и да се постанови нов съдебен акт по същество, с който жалбата против заповедта на началника на РДНСК – Бургас да бъде отхвърлена. Ответникът – община Бургас, чрез юрк. Райнова, оспорва касационната жалба. Моли решението на административния съд да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът – „Бултрейд комплекс“ ООД, гр. Бургас не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Като взе предвид касационните основания, посочени в жалбата и доказателствата по делото, Върховният административен съд, състав на второ отделение, констатира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна по следните съображения: Решението на Административен съд – Бургас е постановено в съответствие с материалния закон и се обосновава от събраните доказателства. Изводите на първоинстанционния съд за отмяна на заповед № ДК19-Б-2/16.11.2023 г., издадена от началника на РДНСК- Бургас, с която са забранени достъпа и ползването на неприетия по установения ред строеж: „Външен водопровод ПЕВП РЕ 100 RN 10 Ф125х7,4 L=73.00м.“, находящ се в поземлен имот с идентификатор 07079.659.450 по КККР на град Бургас, поради допуснати нарушения във формата на акта и на административнопроизводствените правила и поради несъответствие с целта на закона, са правилни и следва да бъдат споделени. Обжалваната заповед е издадена на основание чл. 178, ал. 5 и чл. 222, ал. 1, т. 6 и т. 7 ЗУТ и с нея са забранени достъпа и ползването на неприетия по установения ред строеж: „Външен водопровод ПЕВП РЕ 100 RN 10 Ф125х7,4 L=73.00м.“, находящ се в поземлен имот с идентификатор 07079.659.450 по КККР на град Бургас. В обстоятелствената част на акта и в съставения констативен акт № 7/ 10.08.2023г. е посочено, че строежът представлява уличен водопровод, който започва от съществуващ водопровод от стомана Ф100 при о.т. 104 до о.т. 105 в ПИ с идентификатор 07079.659.450 по КК на гр. Бургас, съгласно разрешение за строеж № 78/ 27.06.2003г. на главния архитект на община Бургас, издадено на ответниците в настоящото производство община Бургас и „Бултрейд комплекс“ ООД за строеж „Автоцентър с автосервиз, магазин за автомобили, заведение за бързо хранене, бензиностанция и газостанция в УПИ IV-87, кв. 6 по плана на ПЗ „Победа“, гр. Бургас. Констатациите в заповедта относно местоположението и характеристиките на строежа не съответстват на фактическото положение, установено от събраните по делото доказателства. От заключението на вещите лица по изслушаната комплексна съдебно- техническа експертиза и обясненията на експертите в съдебно заседание се установява, че строежът, предмет на заповедта, попада в ПИ с идентификатор 07079.659.450, като започва от съществуващ водопровод ПЕВП Ф160 след о.т. 103. Посочените в заповедта о.т. 104 и о.т. 105 са в ПИ с идентификатор 07079.659.461 по КККР на гр. Бургас и нямат връзка със строежа. При тези факти съставът на административния съд правилно приема, че описанието на строежа в административния акт не съответства на установеното на място, което не позволява точното и непротиворечиво индивидуализиране на предмета на заповедта. Констатираното разминаване между местоположението и характеристиките на строежа, посочен в административния акт и фактическото положение мотивират правилния извод, че заповедта е с неясен предмет. Тези формални несъответствия, както и липсата на констатации относно релевантите за спора факти и обстоятелства, свързани с точното местоположение на обекта, препятстват идентифицирането на строежа, за който се отнася забраната за достъп и ползване - основания за отмяна на заповедта по чл. 146, т. 2 и т. 3 АПК. Същевременно тези нарушения обосновават противоречие на заповедта с материалния закон, тъй като точното индивидуализиране и конкретно описание на строежа, предмет на забраната по чл. 178, ал. 5 ЗУТ, е от съществено значение при преценката за наличие на материалноправните предпоставки на цитирания тест, както и за последващото изпълнение на акта. Изводът на административния съд, че заповедта е издадена в отклонение от принципа за съразмерност на по чл. 6, ал. 2 АПК също е законосъобразен и следва да бъде споделен. Според посочената разпоредба административният акт и неговото изпълнение не могат да засягат права и законни интереси в по- голяма степен от най- необходимото за целта, за която актът се издава. В случая забраната за ползване на водопровода ще доведе до прекъсване на водоподаването към проектен водопровод ПЕВП DN125 и към строежи, въведени в експлоатация в УПИ XVII- 519, УПИ XIV-87 и УПИ XXVIII-521, кв. 5 по плана на ПЗ „Победа“, гр. Бургас (приложение № 1 и приложение № 2 към заключението на комплексната съдено- техническа експертиза). Пряка последица от забраната за ползване на водопровода е и прекъсване на захранването на съществуващ противопожарен хидрант, което ще наруши правилата и нормите за осигуряване на безопасност при пожар, още повече че в близост са изградени и функционират автосервизи, складове, бензиностанция и газстанция – обекти с висок пожарен риск. Следователно в отклонение от цитирания по-горе принцип за съразмерност оспорената заповед въздейства неблагоприятно върху правната сфера на трети лица и създава потенциална опасност за живота и здравето на живущите и работещи в обектите, захранвани от водопропровода, т.е засяга в непропорционална степен права и законни интереси на граждани и организации. В този смисъл са подробните мотиви на административния съд, които настоящата инстанция споделя. Поради всичко изложено Върховният административен съд, второ отделение, приема, че решението на Административен съд – Бургас е постановено в съответствие с материалния закон и се обосновава от събраните доказателства. Не са налице основания за неговата отмяна, поради което обжалваният съдебен акт следва да бъде оставен в сила. С оглед изхода на спора, направеното искане, обстоятелството, че община Бургас се представлява от юрисконсулт, който представя писмен отговор на касационната жалба и на основание чл. 78, ал. 8 от Гражданския процесуален кодекс във връзка с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 25а, ал. 3 от Наредба за заплащането на правната помощ, Дирекция за национален строителен контрол, в чиято структура е административният орган, следва да заплати на община Бургас, сумата 40,90 евро, равностойност на 80.00лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция. По тези съображения Върховният административен съд, второ отделение,