Определение № 1666 от 03.04.2025 г. на ВКС по гр. д. № 4149/2024 г.

Производството е по реда на чл.288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Комисията за отнемане на незаконно придобитото имущество против решение №119 от 17.7.2024 г., постановено по въззивно гражданско дело №216 по описа за 2024 г. на Варненския апелативен съд, I състав. С въззивното решение е потвърдено решение № 260003 от 29.02.2024 г. по гр. д. № 2016 г. по описа на Варненския окръжен съд, с което са отхвърлени предявените от Комисията искове против К. С. К. за отнемане на подробно описаното в диспозитива на решението имущество.

Касаторът твърди, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост-основания за касационно обжалване по чл.281, т.3 от ГПК. Като основания за допускане на касационно обжалване сочи очевидна неправилност и чл.280, ал.1, т.1 и т.3 от ГПК по следните въпроси:

1. Относно релевантната стойност на имуществото по смисъла на параграф 1, т.4 от ДР на ЗОНПИ при определяне размера на значителното несъответствие обжалваното решение противоречи на ТР № 4 от 18.05.2023 г. по т.д. № 4/2021 г. на ОСГК на ВКС.

2. Следва ли при определяне на несъответствието да се взема предвид размера на извършените обичайни и извънредни разходи от проверяваното лице и членовете на семейството му, от установените техни доходи, приходи или източници на финансиране с отрицателен размер?

К. С. К. застъпва становището, че няма основания за допускане на решението на Варненския апелативен съд до касационно обжалване, като оспорва касационната жалба и по същество.

Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК от легитимирана страна срещу подлежащ на касационно разглеждане съдебен акт. По предварителния въпрос за допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд намира следното:

Срещу К. К. е било образувано наказателно производство за извършено данъчно престъпление по чл.255, ал.3, т.1 от НК, попадащо в обхвата на чл.22, ал.1, т.18 от ЗОПДНПИ/отм./, сега чл.108, ал.1 от ЗОНПИ, поради което е била образувана проверка от Комисията, завършила с извод за значително несъответствие на имуществото на проверяваното лице. Ето защо Комисията е предявила искове за отнемане в полза на държавата на незаконно придобитото от ответника имущество срещу ответника и срещу „Интер-КСК К. К.“ ЕООД и „Интер-К.“ ЕООД.

Варненският апелативен съд е приел, че основната предпоставка за отнемането е установяване дали между притежаваното от проверяваното лице имущество в началото и в края на проверявания период е налице разлика и в каква посока е тя. Отнемането може да бъде извършено, в случай че имуществото/с дефиниция в параграф 1, т.4 от ДР на ЗОНПИ/ в края на проверявания период се е увеличило в сравнение с това в началото на периода и това увеличение надхвърля посочения в параграф 1, т.3 от ДР на ЗОНПИ размер. Едва след установяване на такова превишение подлежи на изследване дали даден доход има законен характер. В случая в рамките на целия проверяван период придобитото от ответниците и налично в края му имущество е на обща стойност 53 886,175 според т.3 от заключението на вещото лице на стр.743 от делото на Варненския окръжен съд, което е под релевантния размер от 150 000 лв. По отношение на така установения размер Комисията не е възразила във въззивната жалба, но е посочила, че отрицателният нетен доход, тоест-недостигът на средства е 524 190,44 лв., което трябва да се включи в размера на несъответствието с отрицателен знак. Въззивният съд е посочил, че стойността на т. нар „значително несъответствие“ е специално законово понятие, означаващо превишаване с най-малко 150 000 лв. стойността на имуществото/не на сбора на разходите/ над общата стойност на нетния доход за проверявания период. Едва когато такова несъответствие е налице, на проверка подлежи това какви са доходите на проверяваното лице за изследвания период, какъв е източникът на тези доходи и дали същите съответстват на придобитото имущество или не. Нетният доход по смисъла на параграф 1, т.8 от ДР на ЗОНПИ в отрицателен размер не съставлява имущество и не следва да се прибавя към установеното налично имущество. Евентуална разлика с отрицателен знак, получена при изваждането на размера на извършените обичайни и извънредни разходи от проверяваното лице и членовете на семейството му от установените техни доходи, приходи или източници на финансиране ще е доказателство за неизяснен източник на средства за съществуването на проверяваното лице и членовете на семейството му, но не представлява обогатяване, което да е налично, респективно да е имущество по смисъла на ЗОНПИ. Това налага извода, че не е налице увеличение на имуществото на проверяваните лица в процесния период над 150 000 лв., липсва предпоставка за провеждане на изследване дали това имущество е със законен източник и при това положение исковете по чл.153, ал.1 от ЗОНПИ са изцяло неоснователни.

Подробно развитите от касатора съображения за очевидна неправилност на въззивното решение и за разрешаване на поставените въпроси в противоречие с практиката на ВКС почиват върху твърдението, че по делото е установен нетен доход, който е отрицателна величина, тоест-недостиг на законни средства в размер на 527190,44 лв. и общо несъответствие от 581077,19 лв. От анализа на съдебно-икономическата експертиза се изяснява обаче, че желаният от Комисията резултат - този размер на несъответствието, се постига при извънредни разходи на ответника по изграждане на две жилищни сгради и разходи за погасителни вноски през 2007 г./142 306, 15 лв./ и през 2008 г./340 353,19 лв./ според таблица 1 на стр.742 по описа на ВОС. Тези разходи общо от 489 827 лв. с прибавяне на разходите за издръжка от 37 405 лв. са общо 527 190,44 лв., които според комисията са недостиг/таблица 2 от заключението/, тоест-трябва да се извадят, а не да се прибавят при определяне размера на значителното несъответствие, което, изчислено по този начин би възлязло на -581 077,19 лв. /527 190,44 лв. плюс стойността на наличното имущество от 53 886,75 лв./. Следователно, за да изгради тезата си за значително несъответствие между имуществото и нетния доход на ответника, Комисията е отказала да признае разходите по изграждане на сградите и по погасяването на кредитите, свързани със строителството, което напълно противоречи на установената фактическа обстановка. Всъщност от доказателствата по делото е видно, че ответникът се е занимавал със строително предприемачество, изграждайки с банкови заеми и със средства от предварителни договори сгради, като впоследствие е продавал отделни обекти. От предваритените договори, анекси, договори за строителство, договори за кредит за покупка на недвижим имот, нотариални актове, разписки и др. се изясняват средствата на ответника за финансиране на строежите, които са отчетени и обобщени в таблица 5 и са общо в размер на 1 249 622,19 лв./ стр.745 по описа на ВОС/. При това положение разликата между нетен доход и имущество е положителна и възлиза на 668 545 лв./таблица 12 на стр.747 по описа на ВОС/-тоест не се установява никакво несъответствие. Разходите, свързани с тази дейност са признати включително с влязлата в сила присъда № 32 от 10.06.2020 г. по НОХД № 357 по описа за 2020 г. на Варненския окръжен съд, с която ответникът е осъден заради избягването на установяването и плащането на данъчните задължения за икономическата си дейност. За да е осъществен съставът на престъплението неплащане на данъчни задължения, трябва да са извършени разходи по построяването на сградите и да са получени съответните приходи. Общият размер на неплатените данъци според присъдата е 101 377,73 лв. и след приспадането на тази сума разликата между нетния доход и имуществото отново би била положителна величина и не би могло да се стигне до значително несъответствие. Ето защо разрешенията на поставените от Комисията въпроси, които почиват на невярно твърдение за наличие на значително несъответствие по смисъла на параграф 1, т.3 от ДР на ЗОНПИ, са без значение за изхода на спора. Даденото от въззивния съд тълкуване на тази разпоредба също не може да се окачестви като очевидна неправилност поради превратно прилагане на правната норма. Напротив, мотивите на въззивния съд съответстват на практиката на ВКС, съдържаща се в решения № 50130 от 03.01.2024 г. по гр.д. № 5134/2021 г. на ІV ГО, №732 от 12.12.2024 г. по 2652/2023 г. на III ГО, № 50116/2024 по гр. дело № 3698/2021 г. на IV ГО, №50007/2024 г. по гр.д № 4429/2019 г. на IV ГО, № 50004/2024 по гр д. № 3649/2020 г. на IV ГО, №140/2023г по гр. дело № 3565/2022 г. на III ГО, № 203/2023 г. по гр.д. № 4452/2022 г на IV ГО на ВКС и др.

По тези съображения настоящата инстанция приема, че касационно обжалване на решението на Варненския апелативен съд не следва да се допуска.

При този изход на спора КОНПИ дължи на основание чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата 1 500 лв. адвокатско възнаграждение на пълномощника на К. К. адвокат Г. В. Г..

Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение