Определение № 356 от 05.02.2026 г. на ВКС по т. д. № 1682/2025 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба на „Невроком“ ЕООД срещу определение № 257 от 23.04.2025 г. по в. т. д. № 487/2024 г. на Софийски апелативен съд, ТО, 6 състав в частта, с която е допусната поправка на очевидна фактическа грешка в решение № 30 от 17.01.2025 г. по същото дело в частта за разноските, като вместо „Осъжда на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „Невроком“ ЕООД да заплати на ищците И. К. Н., К. М. Н. и Б. М. Н. сумата от 23 070 лв. за адвокатско възнаграждение“ да се чете „Осъжда на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА вр. чл. 36, ал. 1 ЗА „Невроком“ ЕООД да заплати на адвокат В. М. А. сумата от 23 070 лв. адвокатско възнаграждение“, и в частта, с която е оставено без уважение искането на „Невроком“ ЕООД за изменение на посоченото въззивно решение в частта за разноските чрез намаляване на размера на присъденото адвокатско възнаграждение за оказаната на ищците безплатна правна помощ за въззивното производство. В частната жалба се поддържа, че обжалваното определение е неправилно поради противоречие с материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Частният жалбоподател изразява становище, че в случая не е налице допусната очевидна фактическа грешка във въззивното решение, доколкото въззивният съд е присъдил в полза на ищците направените по делото разноски, включително тези за безплатна правна помощ. Излага доводи, че присъждането на разноски за безплатна правна помощ на ищците въззивници е извършено в нарушение на материалния закон, тъй като законът не предвижда такова притезание за страните в процеса. В частната жалба се твърди, че присъденото адвокатско възнаграждение по чл. 38 ЗА не съответства на обема на извършената от адвокат А. работа във въззивното производство, а именно изготвяне на въззивна жалба и явяване в едно открито съдебно заседание пред Софийски апелативен съд, както и на фактическата и правна сложност на делото с оглед обстоятелствата, че адвокат А. е представлявал и тримата ищци, като претендираните от тях спорни материални права почиват на едни и същи факти. Частният жалбоподател моли обжалвания акт да бъде отменен, като се откаже присъждане на адвокатско възнаграждение за безплатна помощ на адвокат В. А., евентуално – адвокатското възнаграждение да бъде намалено на 1 967 лв. Ответниците по частната жалба изразяват становище за неоснователност на жалбата. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид доводите на страните и данните по делото, прие следното: Частната жалба е процесуално допустима – подадена от легитимирана страна в преклузивния срок за обжалване срещу подлежащ на атакуване съдебен акт. С решението по в. т. д. № 487/2024 г. на Софийски апелативен съд, като е съобразил изхода на спора /отмяна на първоинстанционния акт и присъждане на всеки от ищците на основание чл. 125, ал. 3 ТЗ допълнително по 88 000 лв. и потвърждаване на решението на СГС в останалите му части за отхвърляне на исковете с посоченото правно основание за разликата над 95 200 лв. до 127 400 лв. и исковете по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на мораторна лихва в размер на 18 340, 81 лв./ съдът е присъдил на въззивниците ищци разноски за първоинстанционното производство в размер на 1 306, 42 лв. и адвокатско възнаграждение в размер на 23 070 лв., дължимо на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА вр. чл. 36, ал. 2 ЗА вр. чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1/2004 г. Сезиран с молба по чл. 248 ГПК на ответника „Невроком“ ЕООД, въззивният съд е преценил, че е допуснал очевидна фактическа грешка в частта на съдебния акт, с която адвокатското възнаграждение по чл. 38 ЗА в размер на 23 070 лв. е присъдено на ищците, а не на адвокат В. А. техен процесуален пълномощник. Изложил е аргументи, че в мотивите на решението е отразена формираната воля на съда, че сумата е дължима на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА. Счел е за неоснователно, направеното с молбата по чл. 248 ГПК евентуално искане за намаляване на адвокатското възнаграждение за оказаната безплатна правна помощ до нейния справедлив размер от 1 966, 56 лв. Посочил е, че искането за присъждане на съответното адвокатско възнаграждение при условията на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА е заявено своевременно и е дължимо за всеки един от ищците. Решаващият състав е съобразил извършените от процесуалния представител на ищците въззивници процесуални и фактически действия по възложената му защита и действителната правна и фактическа сложност на делото, както и разпоредбите на чл. 7, ал. 2, т. 4 вр. чл. 2, ал. 2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа, според които размерът на дължимото възнаграждение е 7 690 лв. за всеки един от ищците. Обжалваното определение е частично неправилно. Очевидна фактическа грешка, подлежаща на отстраняване по реда на чл. 247 ГПК, е всяко несъответствие между формираната в мотивите и обективираната в диспозитива на съдебния акт действителна воля на съда. В случая такова несъответствие е било налице, доколкото в диспозитива на въззивното решение не е намерила отражение изразената в мотивите на съда воля, че в случая се дължи адвокатско възнаграждение по чл. 38 ЗА за безплатно оказаната на ищците въззивници правна помощ в производството пред Софийски апелативен съд. Присъждането на определеното в размер на 23 070 лв. адвокатско възнаграждение на ищците въззивници вместо на представлявалия ги адвокат пълномощник В. А. не кореспондира с така формираната воля на съда. По тези съображения в случая не е налице недопустимо заместване на формираната воля на съда относно дължимото на основание чл. 38 ЗА адвокатско възнаграждение. Основателни са обаче доводите на частния жалбоподател, че въззивният съд неправилно е отказал да намали определения размер на дължимото при условията на чл. 38 ЗА адвокатско възнаграждение за оказаната на въззивниците ищци безплатна адвокатска помощ от страна на процесуалния им пълномощник адвокат А.. След постановяването на задължителното за съдилищата в Република България на основание чл. 633 ГПК решение на Съда на Европейския съюз от 25 януари 2024 г. по дело C-438/22 в практиката на ВКС действително е утвърдено становище относно несъответствие с правото на ЕС на нормата на чл. 38, ал. 2 ЗА, препращаща към регламентираните от Наредба № 1/2004 г. размери на адвокатските възнаграждения, и се приема, че същите не представляват обвързващи съда правила, но могат да служат като ориентир при определяне служебно на възнаграждения. Посочените в наредбата размери, както и приетите за подобни случаи възнаграждения в НЗПП, подлежат на преценка от съда с оглед цената на предоставените услуги, като от значение следва да са: видът на спора, интересът, видът и количеството на извършената работа и преди всичко фактическата и правна сложност на делото. При съобразяване на изложеното настоящият състав счита, че в случая е налице основание за намаляване на определеното от въззивната инстанция адвокатско възнаграждение за процесуална защита в производството пред апелативния съд на ищците въззивници И. Н., К. Н. и Б. Н. от 23 070 лв. на 10 000 лв. /5112, 92 евро/. Този размер на възнаграждението съответства на фактическата и правна сложност на делото, обусловена от спорните въпроси по предявените искове по чл. 125, ал. 3 ТЗ, свързани с определяне на равностойността на дружествения дял в ответното дружество на наследодателя на ищците, както и на обстоятелствата, че вземанията на ищците са с общи правопораждащи факти и техният процесуален представител адвокат А. е извършил едни и същи действия и е положил еднакви усилия за защитата им, като е депозирал мотивирана жалба срещу първоинстанционното решение и е взел участие в откритото съдебно заседание пред Софийски апелативен съд. По изложените съображения атакуваното определение на въззивния съд следва да бъде потвърдено в обжалваната част, постановена по реда на чл. 247 ГПК, и отменено в частта, с която съдът е отказал да измени въззивното решение в частта за разноските чрез намаляване размера на присъденото адвокатско възнаграждение по чл. 38 ЗА, като вместо него се постанови друго за намаляване на възнаграждението от 23 070 лв. на 10 000 лв. /5112, 92 евро/. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение