Определение № 4112 от 03.08.2026 г. на ВКС по гр. д. № 3152/2025 г.

Производството е по реда на чл. 247 и чл. 251 от ГПК като е образувано по молба с вх. № 9528/11.05.2026 година, уточнена с молба вх.. № 12 224/10.06.2026 година, двете подадени от „Агро номер едно“ ООД гр. Добрич. Със същите е поискано да бъдат поправени очевидни фактически грешки, допуснати в постановеното по делото определение № 2280/30.04.2026 година, като вместо посоченото в него: „ ОТМЕНЯ определение № 1038/27.04.2020 година на Софийския апелативен съд, гражданско отделение, 14-ти състав, постановено по ч. гр. д. № 1218/2020 година“ да се чете „ ОТМЕНЯ определение № 472/18.06.2025 година на Окръжен съд Добрич, постановено по ч. гр. д. № 305/2025 година“, както и вместо „при условията на парична гаранция от 50 000.00 лева“ да се чете „при условията на парична гаранция от 50 000.00 евро“. Наред с това е поискано в диспозитива на определението да бъде посочено, че се обезсилва обезпечителна заповед рег. № 4/19.06.2025 година, издадена от Окръжен съд Добрич, по ч. гр. д. № 305/2025 година, като от него бъдат заличени думите: „и предприемане на действия по обезсилване на издадената обезпечителна заповед при неизпълнение на това задължение в срок“. Освен това е поискано да бъде извършено тълкуване на постановеното по делото определение № 2280/30.04.2026 година като се посочи дали се спира изпълнението по изпълнително дело № 2024876041101 на Д. Ж. З.-частен съдебен изпълнител с район на действие района на Окръжен съд Шумен, вписана под № 876 в регистъра на Камарата на частните съдебни изпълнители или се спират само определени изпълнителни действия по него, като се посочи изрично кои изпълнителни действия се спират. Насрещната страна по молбите „Трейд проект България“ ЕООД гр. София е подала отговори с вх. № 12 023/09.06.2026 година и с вх. № 12 224/10.06.2026 година, които са с идентично съдържание, с които е изразила становище, че молбите на „Агро номер едно“ ООД гр. Добрич са основателни единствено в частта им, с която е поискана поправка на постановеното по делото определение № 2280/30.04.2026 година по отношение на въззивното определение, което се отменя с него и в тази им част същите трябвало да бъдат уважени. В останалата им част молбите се оспорват като неоснователни и се иска същите да бъдат оставени без уважение в тези им части. Върховният касационен съд, гражданска колегия, ІV-то отделение, преценявайки становищата на страните и данните по делото, намира следното: Съдебният акт, с който приключва производството (определение или решение) се състои от две части-мотиви и диспозитив. Мотивите представляват формираната воля на съда, а диспозитива нейното външно изразяване. Очевидна фактическа грешка е всяко разминаване между така формираната вола и изрично изразената такава, което се дължи на техническа грешка или пропуск при изготвяне на акта и изразяването на волята, когато в диспозитива не се отразява становище на съда, намерило израз в мотивите. В конкретния случай с постановеното по делото определение № 2280/30.04.2026 година касационният съд се е произнесъл по частна касационна жалба с вх. № 4436/30.06.2025 година, подадена от „Агро номер едно“ ООД гр. Добрич, срещу определение № 472/18.06.2025 година на Окръжен съд Добрич, постановено по ч. гр. д. № 305/2025 година, като в диспозитива на съдебния си акт е допуснал до касационно обжалване именно това определение. Същото е въззивно определение е посочвано като предмет на обжалване и в мотивите на постановеното по делото определение № 2280/30.04.2026 година. Единствено при постановяване на отмяната на въззивното определение вместо посоченото определение на Окръжен съд Добрич е посочено, че се отменя определение № 1038/27.04.2020 година на Софийския апелативен съд, гражданско отделение, 14-ти състав, постановено по ч. гр. д. № 1218/2020 година. Последното е посочено само в тази част на диспозитива на постановеното по частното касационно производство определение, като не фигурира никъде в останалата част от диспозитива на същото и мотивите към него. От последните е видно, че действителната воля на касационния съд е била да бъде отменено определение № 472/18.06.2025 година на Окръжен съд Добрич, постановено по ч. гр. д. № 305/2025 година, а не посоченото определение на Софийския апелативен съд, за което липсва формирана воля за отмяна, а освен това и не е предмет на производството. С оглед на това в тази част е налице разминаване на формираната воля на съда и отразената такава в диспозитива на постановения съдебен акт, което следва да бъде отстранено като диспозитива на постановеното по делото определение № 2280/30.04.2026 година бъде приведен в съответствие с мотивите към същото. Затова подадените от „Агро номер едно“ ООД гр. Добрич молби следва да бъдат уважени в частта им с която е поискано да се допусне поправка на очевидна фактическа грешка в диспозитива на постановеното по делото определение № 2280/30.04.2026 година в смисъл, че вместо посоченото в него: „ ОТМЕНЯ определение № 1038/27.04.2020 година на Софийския апелативен съд, гражданско отделение, 14-ти състав, постановено по ч. гр. д. № 1218/2020 година“ да се чете „ ОТМЕНЯ определение № 472/18.06.2025 година на Окръжен съд Добрич, постановено по ч. гр. д. № 305/2025 година“. Не е налице такава очевидна фактическа грешка в частта на постановеното по делото определение № 2280/30.04.2026 година в частта, в която в диспозитива му е посочено, че обезпечението се допуска при условията на парична гаранция от 50 000.00 лева, вносими от „Трейд проект България“ ЕООД гр. София в едноседмичен срок от съобщението. В тази част диспозитива на определението напълно съответства на мотивите към същото, в които е посочено, че с оглед размера на защитаваното с иска вземане на „Трейд проект България“ ЕООД гр. София размерът на гаранцията трябва да бъде определен в размер на 50 000.00 лева, т. е. не е налице разминаване между формирана и изразена воля на касационния съд. Гаранцията е посочена в тази валута, тъй като е определяна при съобразяване с размера на защитаваното с иска вземане на „Трейд проект България“ ЕООД гр. София от 331 587.18 лева. В случай, че гаранцията е била определена като 50 000.00 €, то левовата и равностойност ще е 97 791.50 лева, т. е. с 12 737.56 лева по-малко от 1/3 от защитаваното с иска вземане, което би я направило прекомерна. Това е видно и от обстоятелството, че това вземане се равнява на 169 537.83 €. Предвид на това не е налице твърдяната от „Агро номер едно“ ООД гр. Добрич очевидна фактическа грешка по отношение на определената гаранция за обезпечението. Пропускът на съда да посочи в диспозитива на постановеното от него определение равностойността й в евро не е от значение и може да бъде преодолян при внасянето на гаранцията. Въпреки това в случая не е налице пречка в диспозитива на определението след думите: „при условията на парична гаранция от 50 000.00 лева“ да се добави: „равняващи се на 25 564.59 €“. Самото искане на „Агро номер едно“ ООД гр. Добрич за поправка на очевидна фактическа грешка в посочения от дружеството смисъл трябва да се остави без уважение. По отношение на искането в диспозитива на постановеното по делото определение № 2280/30.04.2026 година да бъде добавено, че се обезсилва обезпечителна заповед рег. № 4/19.06.2025 година, издадена от Окръжен съд Добрич, по ч. гр. д. № 305/2025 година, като от него бъдат заличени думите: „и предприемане на действия по обезсилване на издадената обезпечителна заповед при неизпълнение на това задължение в срок“ то последните са част от указанията на съда дадени в диспозитива на определението, в които е посочено, че делото се връща на Районен съд Добрич за извършване на дължимите се процесуални действия във връзка с уведомяването на страната за внасянето на гаранцията и предприемане на действия по обезсилване на издадената обезпечителна заповед при неизпълнение на това задължение в срок, Тези указания са във връзка с приетото от касационния съд по отношение на основателността на подадената от „Агро номер едно“ ООД гр. Добрич срещу определение № 472/18.06.2025 година на Окръжен съд Добрич, постановено по ч. гр. д. № 305/2025 година частна касационна жалба с вх. № 4436/30.06.2025 година, като обаче не са намерили изричен израз в мотивите на постановеното по делото определение № 2280/30.04.2026 година, поради което не може да се приеме, че е налице несъответствие между определението и мотивите към него, което да обуслови наличието на очевидна фактическа грешка. Наличието на такава се обосновава от „Агро номер едно“ ООД гр. Добрич с твърдението, че е формирана воля за обезсилване на обезпечителната заповед рег. № 4/19.06.2025 година, издадена от Окръжен съд Добрич, по ч. гр. д. № 305/2025 година, тъй като това било вследствие от отмяната на определението на окръжния съд, с което е допуснато обезпечението и допускането му при различни условия (на предоставена парична гаранция), като обратното било в противоречие с чл. 395, ал. 3 от ГПК и с това, че след отмяната на определението обезпечителната заповед нямала основание за самостоятелно съществуване, като в случая трябвало да намери аналогично приложение правилото на чл. 245, ал. 3, изр. 2 от ГПК. Също така воля на касационния съд за обезсилване на обезпечителната заповед била формирана, тъй като имало постановени други определения на състави на ВКС, в посочения в подадената от „Агро номер едно“ ООД гр. Добрич молба и уточняващата я такава. Доколкото обаче такива съображения не са излагани в мотивите към постановеното по делото определение № 2280/30.04.2026 година не може да бъде прието, че съдът е формирал волята си така както е посочено от „Агро номер едно“ ООД гр. Добрич. Уважаването на молбите за поправка на очевидна фактическа грешка в тази им част би довело до промяна на формираната и отразена в диспозитива на постановеното по делото определение № 2280/30.04.2026 година, която няма да се основава на изрични мотиви на съда в тази насока, а на тълкуване на странични, свързани с други въпроси, такива и на приложение на произтичащи от разрешението на тези въпроси, според „Агро номер едно“ ООД гр. Добрич, правни последици. Последното би довело и до допълване на мотивите към постановеното по делото определение № 2280/30.04.2026 година, със съображения, които не са излагани в него. Такъв резултат не може да бъде постигнат нито по реда на чл. 247 от ГПК, нито по този на чл. 250 от ГПК. Затова молбите в тази им част са неоснователи и трябва да бъдат оставени без уважение. Неоснователно е и искането за тълкуване на постановеното по делото определение № 2280/30.04.2026 година, тъй като същото не е неясно. Видно от него не се касае до спиране на производството по изпълнително дело № 2024876041101 на Д. Ж. З.-частен съдебен изпълнител с район на действие района на Окръжен съд Шумен, вписана под № 876 в регистъра на Камарата на частните съдебни изпълнители в неговата цялост, а само по отношение на две категории от извършваните в него изпълнителни действия, а именно: 1.) на неприключилите публични продани на имотите по нотариален акт № 100, т. VII, рег. № 4860, дело № 825/2018 година на С. Н.-нотариус с район на действие района на Районен съд Велики Преслав, вписан под № 592 в регистъра на Нотариалната камара и 2.) на извършването на разпределението на сумите по вече извършените продани на тези имоти, като това не е пречка за извършването на други изпълнителни действия. Въпросът дали допуснатото обезпечение може да реално действие по отношение на двете групи изпълнителни действия или една от тях не е свързан с допускането на обезпечението, а с неговото реално налагане. Самите публични продани приключват с издаването на постановление за възлагане на изнесения на публична продан имот, поради което спирането на изпълнителните действия от първата от посочените по-горе групи ще има действие по отношение на проданите, по които не е постановено такова постановление и ще е пречка за неговото издаване. При наличието на вече издадени постановления спирането ще е само по отношение на втората група от посочените по-горе изпълнителни действия, като ще се прилага и ако разпределение е предприето преди издаването на постановление за възлагане. Съдебните решения по жалби срещу разпределението се ползват с неизменяемост и стабилитет, но не и със сила на пресъдено нещо. Затова ако бъде установено с обвързваща страните и съдебния изпълнител сила, че в производството по изпълнителното дело не е участвала страна, която е имала право да участва, като пропускането да се реализира това право не се дължи на поведението и преценката на тази страна, не съществува пречка съдебният изпълнител да извърши ново разпределение, в което тази страна вече участва. Поставените от „Агро номер едно“ ООД гр. Добрич в молба с вх. № 9528/11.05.2026 година, уточнена с молба вх.. № 12 224/10.06.2026 година, въпроси въз основа, на които се иска тълкуване на постановеното по делото определение № 2280/30.04.2026 година са свързани с последиците от допуснатото обезпечение, а не с неясноти на същото. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто отделение