Определение № 37 от 20.02.2015 г. на ВКС по гр. д. № 263/2015 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба на адв. Д. К., процесуален представител на Р. К. и Г. К., срещу определение № 495 от 24.07.2014 г. по в. гр. д. № 132/2014 г. по описа на Окръжен съд [населено място], с което е допълнено на основание чл. 248 ГПК решение № 145 от 01.04.2014 г., постановено по същото дело, в частта му за разноските, като частните жалбоподателки са осъдени да заплатят деловодни разноски за първа инстанция в размер на 775 лв. Върховният касационен съд в настоящият си състав констатира, че срещу решение № 145 от 01.04.2014 г. по горепосоченото въззивно гражданско дело са подадени две касационни жалби от името на Р. К. и Г. К., като е образувано касационно дело № 5201/2014 г. по описа на ВКС, Второ гражданско отделение. По силата на чл.248, ал.3, изр.второ ГПК, определението за разноските подлежи на обжалване по същия ред, по който се обжалва самото решение. Тъй като произнасянето на съда по частната жалба е свързано с произнасянето по касационната жалба, не се налага отделно разглеждане на частната жалба от касационната жалба срещу въззивното решение, поради което при условията на чл. 213 ГПК, съдът