Определение № 59 от 05.03.2020 г. на ВКС по гр. д. № 2202/2019 г.

Производството е по реда на чл. 248, ал. 1 ГПК. Подадена е молба вх. № 10972/18.12.2019 г. от „Грейн хил“ ООД, чрез адв. Я. И., с искане за допълване на постановеното по делото определение № 886 от 3 декември 2019 г. по настоящото дело в частта му за разноските. Сочи се, че съдът е пропуснал да присъди в полза на молителя направените разноски за касационното производство. Ответната страна Б. Г. А., с адрес в [населено място], представлявана от адв. К. А., в отговор сочи, че липсва основание за присъждане на разноски, защото няма представени доказателства за заплащане на такива, както и че заявеното адвокатско възнаграждение е прекомерно. С отговора на касационната жалба на дружеството е направило искане за заплащане на сторените за касационното производство разноски, представен е договор за правна защита и съдействие, в който е удостоверено заплащането на 1000 лева, и списък на разноските. С определението си в процедурата по чл. 288 ГПК касационният съд в настоящия си състав не допусна касационно обжалване на въззивното решение № 31 от 1 февруари 2019 г., постановено по в.гр.д. № 1001/2019 г. по описа на окръжния съд в гр.Стара Загора. Пропуснато е да се направи произнасяне по искането за присъждане на разноски. При тези обстоятелства искането е основателно. Съгласно чл. 81 ГПК във всеки акт, с който приключва делото в съответната инстанция, съдът се произнася и по искането за разноски, като съгласно чл. 78, ал. 1 ГПК заплатените от ищеца такси и разноски по производството се заплащат от ответника съразмерно с уважената част от иска, а според разпоредбата на чл. 78, ал. 3 ГПК ответникът има право да иска заплащане на направените от него разноски съразмерно с отхвърлената част на иска. Същевременно, стореното възражение за прекомерност на разноските е основателно. Касационното производство е приключило само с постановяване на определение в процедурата по чл. 288 ГПК, освен отговора на касационната жалба други съдопроизводствени действия от страна на ответника в касационното производство не са извършвани, спорът не се отличава с фактическа и правна сложност. Ето защо, съобразявайки разпоредбите на чл. 7, ал. 1, т. 1 и ал. 2, т. 2, вр. чл. 9, ал. 3 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, на молителя следва да се присъди сумата от 660 лева за възнаграждение, заплатено по договор за правна защита и съдействие. Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на IV г.о.,