Определение № 163 от 09.07.2018 г. на ВКС по гр. д. № 2140/2017 г.

Постъпила е молба от адв.А. В., назначена за особен представител на съделителя П. Г. Г., с искане да ѝ бъде определено възнаграждение в това ѝ качество за осъществено процесуално представителство пред касационната инстанция. За да се произнесе по искането, съдът взе предвид следното: Представителството по чл.47, ал.6 ГПК не се финансира от държавата. То се осъществява на разноски на ищеца, вкл. в производство за съдебна делба, като първоначалното определяне на сумата, която ищецът следва да внесе, покрива минималния размер на възнаграждението, което назначеният по този ред особен представител има право да получи при нормално развитие на процеса. При констатирана фактическа и правна сложност на делото съдът може да определи по-висок размер на възнаграждението в хода на производството /т.6 от ТР №6/2012г. от 06.11.2013г. по тълк.д.№6/2012г. на ОСГТК на ВКС/, както и да определя възнаграждение за особения представител за всяка инстанция, независимо от обстоятелството дали въззивната или касационна жалба са подадени от особения представител или от страната, на чиито разноски е назначен – на особения представител се следва възнаграждение, определено от съда, което се внася за сметка на ищеца и се изплаща на особения представител при приключване на делото в съответната инстанция. Това възнаграждение следователно е винаги дължимо за всяка инстанция независимо от резултата, т.е. независимо дали подадената от особения представител въззивна жалба е приета за неоснователна, респ. дали касационното обжалване е било допуснато. Ако съдът е пропуснал да определи дължимия размер на възнаграждението при подаване на жалбата и да даде указания на ищеца да го внесе, вкл. в хипотеза на подадена от особения представител жалба, възнаграждението следва да се определи от съда след приключване на производството в съответната инстанция, като при приключване на втората фаза на делбеното производство представляваната страна ще следва да заплати на иницииралия делбения процес съсобственик цялата сума, която в различни фази и етапи на делбеното производство е била изплатена като възнаграждение на особения представител /в този смисъл определение №681/18.12.2015г. по ч.гр.д.№5778/2015г. на Трето ГО на ВКС/. В настоящия случай адв.А. В. е назначена за особен представител на съделителя П. Г. на разноски на ищеца по реда на чл.47, ал.6 ГПК, като първоначално е определено ищецът В. Л. П. да внесе сумата от 400лв. Тази сума е изплатена на адв.В. при приключване на производството в първа фаза на делбата пред първоинстанционния съд –разходен касов ордер е издаден в открито съдебно заседание, проведено на 08.04.2014г. По подадена от адв.В. на 17.06.2014г. молба въззивният съд е определил сума в размер на 300лв. за процесуално представителство пред въззивния съд по повод спора за частична трансформация на лично имущество, която сума е внесена от В. П. на 23.09.2014г. и изплатена на адв.В. на 12.12.2016г., когато по гр.д.№3572/2016г. по описа на СГС, ВО, IV-Б състав е издаден разходен касов ордер. С определение от 15.02.2018г., постановено по гр.д.№3572/2016г. по описа на СГС В. П. е осъден да заплати на адв.В. още 300лв. възнаграждение за осъщественото процесуално представителство на съделителя П. Г. пред въззивния съд. На адв.В. следователно е определено и изплатено възнаграждение за осъщественото от нея процесуално представителство в производството пред първоинстанционния и въззивния съд за първата фаза на делбения процес. Производството по гр.д.№2140/2017г. е образувано по подадена от адв.В. в качеството ѝ на назначен от съда представител на съделителя П. Г. Г. касационна жалба срещу въззивното решение на СГС, ГО, IV-Б състав, постановено на 23.01.2016г. по в.гр.д.№3572/2016г., като с определение №554/28.11.2017г. касационно обжалване не е допуснато. При подаване на касационната жалба указания за внасяне на съответната сума като възнаграждение за осъщественото от адв.В. процесуално представителство пред ВКС по повод така подадената касационна жалба на съделителя В. П. не са давани. По изложените по-горе съображения следва да се приеме, че на адв.В. се дължи възнаграждение за осъщественото процесуално представителство – подаване на касационна жалба от името на П. Г. Г., което следва да бъде заплатено от В. П. на основание чл.47, ал.6 ГПК. Водим от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение