Определение № 4974 от 01.11.2024 г. на ВКС по гр. д. № 4122/2023 г.

Производствoто е по чл. 274, ал.3ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на Е. Т. Т., чрез адв. В. Д. от САК, срещу определение № 5039 от 21.04.2023 г. по ч. гр.д. № 3666 /2023г на Софийски градски съд С обжалваното определение въззивният съд е изменил в производство по чл. 248 ГПК определението в частта за възлагане на разноски след прекратяването на гр.д № 5036/2022 на СРС, като е осъдил настоящата жалбоподателка да заплати на ответницата Г. А. Т. 750 лв разноски, намалени до този размер съгласно чл. 78, ал.5 ГПК,Ревизиран е извод на първоинстанционния Софийски районен съд, че предвид характера на производството разноските остават за страните както са направени .Приключилото производство по гр.д № 5036/2022 на СРС е било образувано по иск на Е. Т. Т. с правно основание чл. 128 ал.1 СК за определяне на лични отношения с малолетни деца и има характера на спорна съдебна администрация. Исковото производство е прекратено е с определение от 24.10.2022г поради оттегляне на иска ,с молба депозирана преди насроченото първо съдебно заседание. Депозиран е междувременно отговор от майката на децата Г. А. Т., за което е била ангажирана адвокатска защита. Насрещната страна е оспорила да са били ограничавани контактите с ищцата - баба на децата по бащина линия и разглежда иска като опит да се повлияе на режима на лични контакти ,към този момент определен привременно от съда в бракоразводен процес с бащата М. Т..Спорът между страните е досежно възлагането на разноските след прекратяване на делото,постановено поради заявеното оттегляне на иска. В изложение към касационната частна жалба се поставя на първо място въпрос подлежат ли на разпределяне съобразно чл.78 ГПК сторените от страните разноски в производствата по спорна съдебна администрация и от значение ли е за разноските как е приключило произвидството по чл.128 СК – с решение по същество ,или с определение за прекратяване поради оттегляне на иска.Сочи чл. 280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК с позоваване на формирана съдебна практика на ВКС,на която въззивното определение противоречи. Поставя се въпрос кой е релевантния момент относно преценката на съда по коя редакция на Наредба №1 от 09.07.2024г (НМРАВ) ще се изчисли минималният размер на дължимото възнаграждение.Според защитата въззивното определение е очевидно неправилно -основание по чл. 280, ал.2, предл трето ГПК., тъй като при намаляване на възнаграждение по частично уваженото искане на страната е приложена редакция на Наредбата, която към момента на сключване на договора за правна помощ и представителство не е била в сила, Ответницата Г. А. Т.,чрез адв.Е. П. оспорва съображенията за допускане на жалбата до разглеждане като основани на неотносима съдебна практика на ВКС.Ответницата с право на разноски не е дала повод за завеждане на иска и приложение намират общита правила на чл. 78 ГПК С определение №3713/23.11.2023г на Върховен касационен съд,Трето г.о производството по делото е спряно поради образуваното тълк. дело № 3/2023г на ОСГК по въпроса приложими ли са разпоредбите на чл.78 ГПК в производствата по спорна съдебна администрация, уредени в СК. С постановяване на ТР №3 от 27.06. 2024г по тълк. дело № 3/2023г на ОСГК е даден отговор на този въпрос и настоящето производство следва да бъде възобновено Върховен касационен съд,Трето г.о намира ,че въззивното определение не следва да се допуска до касационно обжалване Въззивното определение не е в противоречие с разясненията в ТР №3 от 27.06. 2024г по тълк. дело № 3/2023г на ОСГК по въпроса за възлагането на разноските в производствата по спорна съдебна администрация, уредени в СК и касаещи начина на упражняване на личните отношения на близки с деца.При настоящето оттегляне на иска, чл.78, ал.4 ГПК е приложен съответно на дадените тълкувателни разяснения ,след като прекратяването на производството е по причина в поведението на молителя/ищцата/. Въззивният съд е съобразил правилото на чл.329 ГПК в насоките, разяснени с приемането на Тълкувателното решение. При факти като съобразените в настоящия случай, отговорността за разноските следва да се понесе от подателя на оттегленото искане, доколкото от насрещнтите твърдения на страните не се засвидетелства поведение на ответната страна( в случая страна, направила и претендирала съдебните разноски ) да е станало причина за предявяване на иска по чл. 128 СК, нито поведението на насрещната страна да е причина за заявеното оттегляне на исканата съдебна намеса ,вкл. да са настъпили обстоятелства в резултат на недобросъвестно поведение на тази страна, които имат за последица прекратяване на производството. Вторият формулиран въпрос няма обуславящо за изводите на съда значение. Отговорът му няма да доведе до правен резултат, различен от оспорваното с частната жалба разрешение касателно размера, до който адвокатското възнаграждение е намалено като прекомерно. По въпроса за преценката на съда при намаляване на адвокатско възнаграждение поради прекомерност на основание чл. 78, ал.5 ГПК наложително да се посочи ,че НМРАВ №1/2004г приета от Висш адвокатски съвет не намира обвързващо за съда приложение поради противоречие на нейните разпоредби с общностното право ( Решение на Съда на Европейския съюз от 25 януари 2024 г. по дело C-438/22 ) Неприложима в поддържаната от защитата насока е цитираната съдебна практика на ВКС,застъпваща приложимост на изменящите се редакции по цитираната наредба, тълкувани и прилагани като обвързваща съда норма. Остават актуални и намират приложение разясненията по т. 3 от Тълкувателно решение № 6/2012 от 06.11.2013г. на ОСГТК на ВКС за процесуалното правомощие на съда да осъществи самостоятелна преценка при сезиране за прекомерност съгласно чл. 78, ал. 5 ГПК. Съобразява се фактическата и правна сложност на делото, дължимото правно разрешение на повдигнатите правни въпроси Преценката на съда се формира и с оглед вида и количеството на извършената работа от адвоката при отчитане спецификата на адвокатския труд. Не е очевидно неправилно като ориентир за тази специфика съдът да съобразява минималните адвокатски възнаграждения по НМРАВ, и с оглед момента, в който адвокатската защита е реализирана ,т.е отчитайки кога ,съответно в какъв обем оценяваният адвокатски труд е осъществен в рамките на поетата защита по делото. Предвид изложеното, Върховният касационен съд на РБ, ГК, състав на 3- то г.о.,