Определение № 2515 от 20.05.2025 г. на ВКС по гр. д. № 833/2025 г.

Производството е образувано по частна жалба вх.№ 50257/06.02.2025 г. на Г. В. К., [населено място], срещу определение №208/27.01.2025 г. по гр.д. №3514/2024 г. на Софийския апелативен съд, с което е оставена без разглеждане частната му жалба срещу разпореждане №23641 от 02.10.2024 г. на Софийския градски съд. С първоинстанционното разпореждане е оставено без уважение искането на Г. В. К. да му бъде назначен преводач в производството по делото. В обжалваното определение е прието, че разпореждането не е преграждащо такова, нито е предвидено изрично обжалването му. Частната жалба е депозирана в срока по чл.275, ал.1 ГПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество, тя е неоснователна. Правилно е направен извод в обжалваното определение, че частната жалба е недопустима. Разпореждането по чл.4, ал.2 ГПК не е сред актовете по чл. 274, ал.1, т. 1 ГПК, които временно или окончателно препятстват развитието на производството, независимо дали обжалването им е изрично уредено. То не е и сред актовете по чл. 274, ал.1, т. 2 ГПК, чието обжалване изрично е посочено в закона. Ето защо обжалваното определение трябва да бъде оставено в сила. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІII г.о.