Определение № 50006 от 26.06.2026 г. на ВКС по гр. д. № 2406/2022 г.

Производството е по реда на чл. 288 от ГПК и е образувано по повод на касационна жалба с вх. № 277/14.01.2022 година, подадена по пощата на 13.01.2022 година от Министерство на енергетиката и касационна жалба с вх. № 479/24.01.2022 година, подадена от С. И. П., двете срещу решение № 270/13.12.2021 година на Окръжен съд Пазарджик, ІІ-ри граждански състав, постановено по гр. д. № 403/2021 година.

С обжалваното решение на Окръжен съд Пазарджик Министерството на енергетиката е осъдено да заплати сумата от 10 000.00 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, произтекли от незаконни актове на министерството постановени в нарушение на правото на ЕС-чл. 13 от Директива 2006/32/ЕО на Европейския парламент и на съвета от 05.04.2006 година относно ефективността при крайното потребление на енергия и осъществяването на енергийни услуги, като е отхвърлил иска по чл. 4, § 3 от ДЕС срещу Окръжен съд Пловдив и за сумата от 16 231.86 лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди.

С. И. П. е подала касационна жалба и срещу решение № 60/08.03.2022 година на Окръжен съд Пазарджик, ІІ-ри граждански състав, постановено по гр. д. № 403/2021 година, с което е допусната поправка на очевидна фактическа грешка в постановеното по същото дело решение № 270/13.12.2021 година, като е отхвърлен предявеният от П. срещу Окръжен съд Пловдив иск за заплащане на сумата от 6500.00 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от допуснато нарушение на чл. 267, § 3, във връзка с § 1, б. „б“ от ДФЕС, което се изразява в отказа на съда да отправи запитване до Съда на Европейския съюз за тълкуване на разпоредба от правото на Европейския съюз при постановяването като крайна инстанция на решения по в. гр. д. № 2403/2013 година, в. гр. д. № 2611/2016 година и в. гр. д. № 41/2015 година, заедно със законната лихва за забава, считано от датата на предявяване на иска 05.07.2018 година до плащането.

С касационната си жалба с вх. № 479/24.01.2022 година С. И. П. е направила искане за отправяне на преюдициално записване до СЕС, като е формулирала общо осем въпроса, които според нея трябва да бъдат изяснени с оглед приложението на правото на ЕС. Същевременно с определение № 11 039/28.09.2023 година на Районен съд Пловдив, ХХІІ-ри граждански състав, постановено по гр. д. № 11 618/2021 година първоинстанционният съд е отправил преюдициално запитване до СЕС по следните въпроси:

1. Допускат ли чл. 9, § 3 от Директива 2012/27/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 25.10.2012 година относно енергийната ефективност, за изменение на директиви 2009/125/ЕО и 2010/30/ЕС и за отмяна на директиви 2004/8/ЕО и 2006/32/ЕО и чл. 169 от ДФЕС заплащане на разходи за топлинна енергия, излъчена от инсталацията на сградата, при положение че стълбищата и коридорите на сградата не са оборудвани с радиатори?

2. Допускат ли чл. 9, § 3 от Директива 2012/27/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 25.10.2012 година относно енергийната ефективност, за изменение на директиви 2009/125/ЕО и 2010/30/ЕС и за отмяна на директиви 2004/8/ЕО и 2006/32/ЕО, и чл. 169 от ДФЕС възможността топлофикационно дружество, въз основа на национална правна уредба, да претендира стойността на потребена топлинна енергия от сградна инсталация, като количеството топлинна енергия се определя въз основа на създадена от администрацията формула, която:

-въвежда коефициент, отчитащ дела на инсталираната мощност на сградната инсталация спрямо общата мощност на отоплителната инсталация, без да е ясно как е формиран този коефициент;

-инсталирана мощност на сградната инсталация, която използва формулата, не държи сметка за това какви са реално инсталираните мощности;

-не отчита температурата на топлоносителя в сградната инсталация;

-презумира, че инсталацията работи на максимална мощност постоянно;

-не взима предвид специфичното действието на различните видове топлинни системи (в случая „Тихелман“) и ги приравнява по действие;

-автоматично приема, че средната температура за сгради-етажна собственост, се равнява на 19 C?

3. Допускат ли разпоредбата на чл. 9, § 3 от Директива 2012/27/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 25.10.2012 година относно енергийната ефективност, за изменение на директиви 2009/125/ЕО и 2010/30/ЕС и за отмяна на директиви 2004/8/ЕО и 2006/32/ЕО, и чл. 169 ДФЕС възможността топлофикационно дружество, въз основа на национална правна уредба, да претендира стойността на потребена топлинна енергия за битова гореща вода, като количеството топлинна енергия се определя въз основа на създадена от администрацията формула, която не взима предвид температурата, до която трябва да се подгрее и достави на абонатите битовата гореща вода, респективно от топлинната енергия, необходима за това подгряване, не взима предвид и обема в кубически метри потребена битова гореща вода от абонатите и при приложението [ѝ] винаги се гарантира двойно по-голяма стойност на битовата гореща вода през зимния отоплителен сезон в сравнение със същата начислена през летния сезон?

4. Допускат ли разпоредбата на чл. 13 от Директива 2006/32/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 05.04.2006 година относно ефективността при крайното потребление на енергия и осъществяване на енергийни услуги и за отмяна на Директива 93/76/ЕИО на Съвета, съответно чл. 9, § 3 от Директива 2012/27/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 25.10.2012 година относно енергийната ефективност, за изменение на директиви 2009/125/ЕО и 2010/30/ЕС и за отмяна на директиви 2004/8/ЕО и 2006/32/ЕО, и чл. 169 от ДФЕС, възможността топлофикационно дружество, въз основа на национална правна уредба, да претендира стойността на потребена топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация в сгради — етажна собственост, разпределена пропорционално на отопляемия обем на имотите по проект, без оглед на реално отдаденото количество топлинна енергия в обекта съобразно технологичните възможности на отоплителните инсталации?

От значение ли е за отговора на въпроса, че националната правна уредба предвижда, че топлинната енергия за сградна инсталация е един от компонентите, част от алгоритъма за изчисляване на окончателната сума, която потребителите следва да заплатят за общата топлинна енергия (сборът от сумите за топлинна енергия, отдадена от сградна инсталация, отопление и битова гореща вода), като размерът на сумата, която следва да се заплати за отопление в жилищата им, е равен на разликата между общата енергия за отопление (като умаляемо) и сума, равна на сбора от топлинната енергия от сградна инсталация, топлинна енергия, отдадена от отоплителните тела в общите части на сградата и топлинна енергия за битова гореща вода (като умалител)?

5. Противоречат ли на изискванията за забрана на злоупотребата с господстващо положение по смисъла на чл. 101 от ДФЕС и за забрана на предоставяне на недължима държавна помощ по смисъла на чл. 107 ДФЕС националните правила, които предвиждат потребителите да заплащат за доставка на топлинна енергия, отдадена от сградна инсталация пропорционално на отопляемия обем на имотите по проект, без оглед на реално отдаденото количество топлинна енергия за всеки обект?

Съставът на ІV г. о. на ГК на ВКС е приел, че въпросите по посоченото преюдициално запитване се припокриват с въпросите по които С. И. П. иска отправянето на такова в настоящето производство, като по повод вече отправеното такова е образувано дело С-760/2023 година. Поради това и доколкото въпросите са спорни по делото съдът е наличието на хипотезата на чл. 631, ал. 1 от ГПК и с определение № 50 017/03.04.2024 година е спрял производството по делото до приключване на производството по дело С-760/2023 година на СЕС. Към настоящия момент по посоченото дело на СЕС е постановено решение на Съда (седми състав) от 23.10.2025 година, поради което основанието за спиране е отпаднало и производството по настоящето дело трябва да бъде възобновено, като същото се докладва за насрочване в закрито съдебно заседание по допустимост.

По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто отделение