Определение № 50190 от 10.11.2023 г. на ВКС по т. д. № 1001/2022 г.

Подадена е молба от ответника по касация ПТК „Урожай“, [населено място], общ. Добрич за изменение на постановеното по настоящото дело определение № 50087 от 03.05.2023 г. в частта, с която е отказано да му бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение, с твърдението, че заплащането на същото в брой е удостоверено в адвокатското пълномощно. Ответникът – К. Д. К. от [населено място], общ. Добрич – заявява становище за неоснователност на молбата по съображения в писмен отговор от 01.06.2023 г. Съдът, като взе предвид изложеното в молбата, данните по делото и становищата на страните, приема следното: Молбата е подадена в преклузивния едномесечен срок по чл. 248, ал. 1 ГПК, поради което е процесуално допустима, но разгледана по същество – същата е неоснователна. Не може да бъде споделено становището на молителя, че заплащането на адвокатското възнаграждение се установява от представеното с отговора на касационната жалба пълномощно, тъй като същото не съдържа никакви данни, касаещи възнаграждението на упълномощения адвокат. Уговарянето на възнаграждението и начинът на заплащането му са част от съдържанието на договора за правна защита и съдействие, а не на пълномощното. В т. III на този договор е предвидено посочването на следната информация: „Договорено възнаграждение:“, „платимо както следва:“, „внесена сума…., от които в брой“. В случая, по отношение на уговореното адвокатско възнаграждение 950 лв. в договора е отразено единствено, че сумата е „внесена“, но не и че е платена „в брой“, както поддържа кооперацията-молител. Данни, че адвокатското възнаграждение е „заплатено“ не се съдържат и в приложения списък по чл. 80 ГПК. С оглед на изложеното, твърдението на ответника по касация, че е заплатил в брой адвокатското възнаграждение на своя процесуален пълномощник, е недоказано, поради което искането му за изменение на постановеното по делото определение е неоснователно. Ето защо, настоящият състав на Върховен касационен съд