Определение № 2642 от 14.03.2025 г. на ВАС по адм. д. № 880/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба, подадена от „ЕУРО ДОРС“ ЕООД – гр. София, подадена чрез чрез адв. Кечев срещу Определение №1466/14.01.2025г. постановено по адм. д. №352/2025г. по описа Административен съд – София-град, с което е оставена без разглеждане жалбата на „ЕУРО ДОРС“ ЕООД, срещу Ревизионен акт № Р-22221024000104-091-001/26.08.2024г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП – Варна и е прекратено производството по делото. Частният жалбоподател навежда твърдения, че са били налице условията за оспорване по съдебен ред на мълчаливо потвърдения ревизионен акт с оглед липсата на влязла в сила заповед за спиране на производството по административно обжалване на ревизионния акт, както и с оглед последващата й отмяна. Претендира отмяна на съдебния акт и присъждане на разноски. Ответникът по частната жалба – директорът на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" ("ОДОП") при Централно управление (ЦУ) на НАП – София оспорва частната жалба. Върховният административен съд, след като обсъди оплакванията в частната жалба и събраните по делото доказателства, намира за установено следното: С обжалваното определение административният съд е оставил без разглеждане жалбата на „ЕУРО ДОРС“ ЕООД, срещу Ревизионен акт № Р-22221024000104-091-001/26.08.2024г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП – Варна и е прекратил производството по делото, поради неприключило административно производство по обжалване на посочения ревизионен акт. В мотивите си съдът е посочил, че при административното оспорване на РА не е постановено решение по реда на чл. 155 и сл. от ДОПК, тъй като производството е било спряно със заповед №РД-04.146/25.11.2024г. Според съда, обжалването на ревизионния ат е недопустимо при висящо производство за административното му обжалване, с оглед разпоредбата на чл. 156, ал.2 ДОПК и едва след произнасяне на директора на дирекция „ОДОП“ - София с решение по чл.155 ДОПК, (респ.мълчаливо потвърждаване по чл.156, ал.4 и 5 ДОПК) или с решение по чл.147, ал.2 ДОПК, РА, респ. решението на решаващият орган по чл.147, ал.2 ДОПК, ще подлежи на обжалване по съответния ред. Изложеното е довело съда до извод за недопустимост на жалбата. Определението е правилно. Съгласно чл. 152, ал. 1 от ДОПК ревизионният акт може да се обжалва изцяло или в отделни негови части в 14-дневен срок от връчването му. Решаващ орган е съответният директор на дирекция "ОДОП" при ЦУ на НАП, а жалбата се подава чрез териториалната дирекция. Разпоредбата на чл. 156, ал. 2 от ДОПК регламентира, че РА не може да се обжалва по съдебен ред, ако не е обжалван по административен ред. Следователно, изчерпването на производството по административното му обжалване е абсолютна процесуална предпоставка за допустимостта на обжалването му пред съда. Преценката за допустимостта и основателността на жалбата срещу РА следва да се извърши първо от решаващия административен орган и едва след това - от съда. В конкретния случай жалбата, с която е сезиран административният съд, е била подадена на 23.11.2024г., като в срока за произнасяне на директора на Дирекция "ОДОП" - гр. София е била издадена Заповед №РД-04.146/25.11.2024г. за спиране на административното производство и срока за произнасяне на административния орган е спрял да тече. В тази връзка, неоснователно е възражението в частната жалба, че жалбата е била допустима, тъй като заповедта за спиране на производството е съобщена на дружеството след подаване на жалбата по административен ред. Индивидуалните административни актове пораждат своето действие от момента на постановяването им. В случая заповедта за спиране на основание чл. 34 ДОПК касае разпореждане по движение на производството, което поражда действие от момента на издаване на акта. Изискването за редовното му връчване е изискване същия да се доведе до знанието на лицето, с което му се предоставя възможност за обжалване. Разпоредбата на чл. 34, ал. 5 ДОПК дава право на страната да оспори заповедта за спиране на ревизионното производство, а срокът за оспорване тече от редовното съобщаване на акта, което има значение единствено за началото на срока за неговото оспорване. Следователно, независимо, че заповедта не е била връчена на ревизираното лице към датата подаване на жалбата против РА, същата е била породила своето действие. Съгласно чл. 61 ГПК, вр. § 2 от ДР на ДОПК при спиране на производството се спират и всички започнали да текат, но неизтекли още срокове. На това основание са правилни мотивите на административния съд, че постановеното спиране на производството препятства изтичането на срока по чл. 155, ал. 1, вр. чл. 146 ДОПК за произнасяне от горестоящия административен орган, както и формирането на мълчаливо потвърждение на РА по чл. 156, ал. 4 ДОПК. Липсата на произнасяне от директора на Дирекция "ОДОП" от своя страна препятства съдебния контрол съгласно чл. 156, ал. 1 ДОПК. Горните изводи не се променят от обстоятелството, че с Определение №3467/03.02.2025г., постановено по адм.д.№799/2025г. по описа на АССГ, Заповед №РД-04.146/25.11.2024г. на директора на Дирекция „ОДОП“ – София е отменена, доколкото определението е постановено след подаване на жалбата пред АССГ с предмет мълчаливо потвърден ревизионен акт. Съдебния акт, с който е постановена отмяна на заповедта по чл.34 ДОПК е основание за възобновяване на спряното производство по обжалване на РА, респективно за издаване на нарочна заповед по чл. 35 ДОПК за възобновяване на спряното производство и връчване на заповедта на дружеството. След възобновяване на производството, срокът за произнасяне на административния орган продължава да тече и едва след изтичането му, ревизионния акт се счита за мълчаливо потвърден, което дава право на страната да обжалва същия по съдебен ред в законоустановения 30-дневен срок. При тези констатации, правилно административният съд е приел, че жалбата следва да бъде оставена без разглеждане като недопустима, а производството по делото да се прекрати. Изложените от частния жалбоподател в обратната насока оплаквания са неоснователни. Административен съд – София-град е постановил правилен съдебен акт, който не страда от пороците, твърдени в частната жалба, и следва да бъде оставен в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 във връзка с чл. 236 от АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение,