Определение № 50007 от 13.03.2023 г. на ВКС по гр. д. № 3567/2021 г.

Производството е по чл. 274, ал. 1, т. 2 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на П. И. П. и Г. И. П., чрез пълномощника им адв. М. К., срещу определение № 900648 от 11.05.2021 г., постановено по в. гр. д. № 278/2019 г. на Благоевградския окръжен съд, в частта, с която в производство по чл. 248 ГПК жалбоподателите са осъдени да заплатят допълнително разноски на И. Л. С., Е. Г. С., Е. Г. С., Г. Д. Н. и Д. Д. Н. за първоинстанционното и въззивно производство. Изложени са доводи за несъобразяване с довода на жалбоподателите – ответници по молбата за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение. Ответниците по жалбата не са изразили становище. Жалбата е допустима като подадена в срок, срещу подлежащ на обжалване пред касационната инстанция съгласно чл. 274, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 248, ал. 3 ГПК акт. Разгледана по същество тя е неоснователна, съображенията за което са следните: С въззивно решение № 1812 от 08.05.2020 г. по в. гр. д. № 278/2019 г. на Благоевградския окръжен съд, е отменено първоинстанционното решение, като вместо него е постановено ново по същество за уважаване на исковете срещу ответниците П. И. П. и Г. И. П., за признаване за установено, че ищците са собственици на площ от 90 кв. м., представляващи част от ПИ с идентификатор *** по кадастралната карта на [населено място], целия заснет с площ от 188 кв. м., с начин на трайно ползване – незастроен имот за жилищни нужди, в северозападната част на имота; погрешно записана в кадастралния регистър на П. и Г. П., съгласно комбинирана скица – приложение № 6 към съдебно-техническата експертиза, представляваща неразделна част от решението. В описаната част, въззивното решение не е допуснато до касационно обжалване. С обжалваното определение, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, съдът е осъдил П. И. П. и Г. И. П. да заплатят на И. Л. С., Е. Г. С., Е. Г. С., Г. Д. Н. и Д. Д. Н. допълнително разноски в размер на 500 лв. – заплатено адвокатско възнаграждение в първоинстанционното производство и 700 лв. – заплатено адвокатско възнаграждение за въззивното производство. Производството по чл. 248, ал. 1 ГПК е било образувано по молба на ищците в производството. Жалбоподателите – ответници са направили възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение. Извършването на разноските е доказано с представените договори за правна помощ. Съдът е приел, че претендираните разноски не са били присъдени с въззивното решение, като заплатеното адвокатско възнаграждение в първоинстанционното производство /1 500 лв./ е под минималния размер, установен в чл. 7, ал. 5 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Обсъдил е възражението на жалбоподателите за прекомерност на адвокатското възнаграждение, заплатено във въззивното производство и същото е било намалено поради прекомерност - общо заплатеното адвокатско възнаграждение във възивното производство от 2 500 лв. е намалено на 2 000 лв. Останалата, припадаща се част от разноските е възложена в тежест на ответника – община Банско. В обобщение, молбата с правно основание чл. 248, ал. 1 ГПК за изменение на решението, в частта му за разноските, е била основателна, поради което обжалваното определение, с което същата е уважена, подлежи на потвърждаване в описаната част. Предвид изложеното, Върховният касационен съд на РБ, състав на Второ г. о.,