Определение № 423 от 08.10.2025 г. на ВКС по н. д. № 886/2025 г.

Настоящото производство е образувано на основание чл. 44, ал. 1 от НПК по спор за подсъдност между Районен съд – гр. Ботевград и Районен съд – гр. Варна. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, след като обсъди данните по делото, намери за установено следното: По тъжба на М. К., гражданин на Република Турция, чрез повереник адвокат Ц. Б. от АК – Варна, против В. М. от [населено място], с обвинение за извършено престъпление по чл. 148, ал. 2, вр. ал.1, т.2, вр. чл. 147, ал. 1 от НК, е било образувано НЧХД № 3323/2025 г. по описа на РС – гр. Варна. В тъжбата се твърди, че клеветата, предмет на обвинението, е осъществена с публикация чрез интернет, съдържаща неистински и позорни обстоятелства, подробно цитирани в обстоятелствената част на тъжбата. Посочено е също, че към момента на подаване на тъжбата не е установено мястото на извършване на инкриминираното деяние, но като резултат частният тъжител се почувствал оклеветен и получил множество съобщения и телефонни обаждания със запитване от негови познати и клиенти от гр. Варна, което явно очертава обвинителна теза за осъществена клевета в същия град. Въпреки това съдията - докладчик разпоредил частният тъжител да посочи мястото на извършване на престъплението (вж. разпореждане № 6068 от 21.08.2025 г. – л.12 от НЧХД № 3323/25 г. на РС- гр. Варна). В изпълнение на тези указания повереникът на частния тъжител в „уточнителна молба“ от 8.09.2025 г. пояснил, че: „Клипът е възприет от голям кръг потребители на интернет платформата, но в частност на територията на град Варна“, както и от свидетелите М. Д. Ж. и Б. П. Й., двамата от гр. Варна (вж. л.16 от същото дело). Независимо от тези уточнения и без да ги коментира, с разпореждане № 6675 от 18.09.2025 г. съдията-докладчик прекратил производството по делото и го изпратил по компетентност на РС – гр. Ботевград, като приел, че местоживеенето на подсъдимата в гр. Ботевград предопределя мястото на въпросната публикация да е в същия град в какъвто смисъл била водена проверка в РП - Ботевград. Производството по образуваното в РС – гр. Ботевград НЧХД № 657/2025 г. след прекратителното разпореждане на съдията – докладчик от РС – гр. Варна, също било прекратено от съответния съдия-докладчик с разпореждане № 1028 от 26.09.2025 г., който пред ВКС повдига настоящия спор за подсъдност със съображения, че според твърденията в допълнителната молба към тъжбата клеветата, предмет на обвинението е извършена в гр. Варна и недопустимо съдията - докладчик от РС - гр. Варна е променил рамката на повдигнатото обвинение, определяйки като място на извършване на твърдяното престъпление друго, което е различно от това, което сочи частният тъжител, респективно неговият повереник в допълнителната молба. Настоящият съдебен състав счита, че делото е подсъдно на РС – гр. Варна, като намира за законосъобразни изложените в разпореждането от 26.09.2025 г. аргументи на съдията-докладчик при РС – гр. Ботевград. Съдията-докладчик по НЧХделото по описа на РС – Варна неправилно е оставил тъжбата „без движение” и е указал на частния тъжител да конкретизира мястото на извършеното престъпление, което е довело впоследствие и до незаконосъобразно прекратяване на производството по делото и изпращането му на РС – гр. Ботевград. За разлика от обидата, за състава на престъплението клевета същественият факт, обуславящ местната компетентност, е мястото на разгласяване на клеветническите изявления, т.е. довеждането им до знанието на трети лица. Това обстоятелство подлежи на установяване съобразно обстоятелствената част на допълнената тъжба (чл. 42, ал. 1 от НПК), в която с „уточнителна молба“ изрично е отразено твърдението на частното обвинение, че деянието е извършено в гр. Варна (л. 16 от прекратеното НЧХД № 3323/2025 г. по описа на РС – гр. Варна). След като инкриминираното престъпление, според частния тъжител, е осъществено там, то съгласно чл. 36, ал. 1 от НПК компетентен да разгледа частната тъжба е РС – гр. Варна. Водим от изложените съображения и на основание чл. 44, ал. 1 от НПК Върховният касационен съд, първо наказателно отделение,