Решение № 37 от 28.06.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1180/2009 г.

Решение № 37 от 28.06.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1180/2009 г., III г. о., ГК, докладчик председателят Любка Богданова Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Г. Й. А. от [населено място], подадена от пълномощника адв. Р., срещу въззивното решение на Пловдивския окръжен съд № 597 от 7.04.2009 г. по гр. д. № 1762/2008 г. с което е отменено решение № 131 от 11.10.2006 г. по гр. д. № 3046/2006 г. на Пловдивския районен съд в частта, с която е отхвърлен искът на [фирма], [населено място] срещу Г. А. за заплащане на сумата 20 000 лв., представляваща стойността на установените липси и в тази част е постановено ново, с което жалбоподателя е осъден да заплати на [фирма], [населено място] сумата 20 000 лв., представляваща стойността на установените липси, ведно със законната лихва считано от 7.02.2007 г. до окончателното изплащане на сумата. Поддържа се, че решението е постановено в нарушение на съдопроизводствените правила и на материалния закон- отменителни основания по чл. 281, т. 3 ГПК. Ответникът по жалбата [фирма], [населено място], чрез пълномощника му адв. Воденичарски изразява становище, че решението е правилно и следва да се остави в сила. Претендира присъждане на разноски за касационното производство. Върховният касационен съд, състав на трето г. о. намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащо на обжалване съдебно решение и е процесуално допустима. С определение № 213 от 5.03.2010 г. по гр. д. № 1180/2009 г. по настоящото дело е допуснато касационно обжалване по въпроса: когато липсващото имущество не е собственост на дружеството работодател, а на трето лице, с което работодателят е в договорни отношения може ли работодателят да търси отговорност на служителя, който е заемал отчетническа длъжност за причинени щети на третото лице на основание чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК. По поставения материалноправен въпрос съдът в настоящия състав приема следното: В решение № 333 от 1.04.2008 г. по гр. д. № 1507/2007 г. на ВКС, I г. о. е прието, че при липса на парични или материални ценности довели до недостиг в имуществото на работодателя с неустановен произход, с което е причинена вреда на работодателя, поради проявена небрежност от страна на отчетника от последния може да се търси отговорност за причинените щети. Когато липсващото имущество не е собственост на работодателя, а на трето лице, с което той е в договорни отношения, работодателят не може да търси отговорност на отчетника за причинени щети на третото лице, при и по повод възложената му от работодателя работа, по реда на чл. 207, ал. 1, т. 2 КТ. Настоящият съдебен състав на основание чл. 291, ал. 1 ГПК приема за правилна практиката изразена в посоченото решение на ВКС, в което е прието, че отговорността на отчетника не може да се ангажира за причинени щети на трето лице, при и по повод възложената му работа от работодателя, по реда на чл. 207, ал. 1, т. 2 КТ, освен в случаите, в които рискът и отговорността за имуществото по силата на договора преминават в изпълнителя. При дадения отговор на поставения материалноправен въпрос по жалбата на Г. Й. А. съдът в настоящия състав намира следното: За да уважи иска по чл. 207, ал. 1, т. 2 КТ въззивният съд е приел, че на жалбоподателя-ответник по иска в качеството му на длъжностно лице- "инкасатор" в [фирма] му е било предадено имуществото - пари, собственост на "Банка Д." чиято стойност дружеството претендира като липси, тъй като изпълняваната длъжност включва съгласно длъжностната характеристика задължения да опазва повереното му имущество. С влязла в сила присъда по нох. д. № 2210/2006 г. на Пловдивския окръжен съд жалбоподателят е признат за виновен в това, че на 11.07.2005 г. в качеството си на дл. лице-инкасатор при ответника не е положил достатъчно грижи по стопанисване и запазване на повереното му имущество-пари, собственост на [фирма] и от това са последвали значителни щети за [фирма] в размер на 20 000 лв., поради което и на основание чл. 219, ал. 1 НК е осъден на пробация. От представеното платежно нареждане за кредитен превод от 7.02.2007 г. и изслушана по делото експертиза съдът е приел, че "Д. - Транс С." е превело на "Банка Д." сумата 20 000 лв., представляваща невнесена сума от зареждане на А. с оператор Г. А. на 11.07.2005 г. От събраните по делото доказателства е установено, че между [фирма], [населено място] и [фирма] на 27.12.2004 г. е сключен договор, съгласно който ищецът [фирма] е поел задължение да приема, транспортира, охранява и предава ценни пратки и парични средства, собственост на [фирма] и да обслужва определени терминални устройства, като рискът и отговорността за получените налични средства от момента на получаването им преминава в изпълнителя. На жалбоподателя е било възложено като трудово задължение обслужване на терминалните устройства - А. и зареждане с касова наличност. Установено е, че на 11.07.2005 г. жалбоподателят е получил от [фирма] сумата 150 000 лв. за зареждане на терминалните устройства, като след зареждането е представил разходно-оправдателен документ за сумата 130 000 лв., но не и такъв за сумата 20 000 лв. - разликата до 150 000 лв. Въз основа на това съдът е приел, че от действията на жалбоподателя е настъпила щета за работодателя [фирма] и е уважил иска по чл. 207, ал. 1, т. 2 КТ за сумата 20 000 лв. С оглед даденото разрешение на поставения материалноправен въпрос съдът намира, че в настоящия случай по делото е установено, че ответника е материалноотговорно лице. От заеманата от ответника длъжност - "инкасатор" е видно, че трудовата функция за посочената длъжност е свързана с отчетническа дейност - с движение, разходване и отчитане на парични и материални ценности, в който смисъл е и разпоредбата на чл. 1 от Наредба № 63 за прилагане на Указ № 1074 /ДВ бр. 19/1975 г./ в която са посочени примерно отчетническите длъжности, между които е и тази на инкасатора. От представеното допълнително споразумение към трудов договор, сключено с ответника за посочената длъжност може да се приеме, че в кръга на трудовата му функция основното му задължение е за опазва повереното му имущество. По делото са установени причинените на работодателя вреди и техния размер, момента на настъпването им и причинната връзка с неизпълнение на трудовите задължения на материалноотговорното лице. От действията на ответника са настъпили вреди за работодателя, в резултат на неизпълнение на трудовите му задължения, като материалноотговорно лице да съхранява поверените му парични ценности от третото лице, спрямо което работодателят е в договорни отношения и е ангажирана отговорността му за причинените вреди на това трето лице. Плащайки сумата на третото лице работодателят е претърпял вреди, които са в пряка причинна връзка с неизпълнение на трудовите му задължения. За липса в пълен размер, съгласно чл. 207, ал. 1, т. 2 КТ, отговаря спрямо работодателя работник или служител, на когото по служба или като трудово задължение е възложено да събира, съхранява, разходва или отчита парични или материални ценности. При установена липса на парични или материални ценности при работодателя законодателят е въвел предположението за вина на отчетника и тежестта да докаже, че не е причинил щетата или ако я е причинил, това не е извършено виновно /умишлено или по непредпазливост/ е за отчетника. От събраните по делото доказателства не може да се изведе извод, че законовата презумпцията за вина на ответника е оборена. Претърпяната от работодателя щета се състои в намаляване на наличното му имущество и при нея отговорността е в пълен размер на причинената вреда. Предвид това, че изводите на настоящия съдебен състав съвпадат с тези на Пловдивския окръжен съд за наличие на предпоставките на чл. 207, ал. 1, т. 2 К. за ангажиране имуществената отговорност на ответника за причинени липси на парични ценности, при и по повод възложената му работа от ищеца обжалваното решение, с което искът е уважен ще следва да се остави в сила. При този изход на делото на ответника следва да се присъдят направените разноски за касационното производство в размер на 650 лв. Водим от горното Върховният касационен съд, III г. о.