Определение № 911 от 27.06.2012 г. на ВКС по гр. д. № 345/2012 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на И. Й. А. срещу решение от 18.07.2011г. по гр.дело № 157/2010г. на Окръжен съд Монтана, с което е потвърдено решение от 14.02.2011г по гр.д. 249/2010г на Районен съд Монтана ,по отхвърлен иск на касатора за установяване на вземане по чл.422 ГПК Съображения по допускането на касационно обжалване са развити в изложение на касатора, поставя се единствено въпрос за недопустимост на потвърденото първоинстанционно решение и задължението на съда да съобразява служебно родовата подсъдност по чл. 104 т.4 ГПК. Според ищеца, при цена 29289 лв, установителният иск е следвало да се разгледа от окръжен съд ,на първа инстанция. Изтъква се ,че посочения порок на въззивното решение обуславя служебно допускане до касационно обжалване, предвид даденото в ТР № 1 / 2009г ОСГТК на ВКС разрешение. След преценка Върховен касационен съд ,ІІІ гр. отделение счита, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване. Не са налице предпоставки за положителен извод по отношение на оплакването, свързано с нарушаване правилата на родовата подсъдност и вероятност да е налице недопустимост на обжалваното решение, при положение че предявеното за установяване вземане е за главница в размер 21 700 лева, по 15 бр. договори ,като вземането по мораторната лихва за забава, до завеждане на исковата молба за исковия период, е предявено за установяване в размер на 7589 лв. Налице е обективно съединяване на искове, при което за условието на чл. 104 т.4 ГПК се изисква поне един от тях да е с цена над 25 000 лева. Разглеждането на делото и даденото от съда диспозитивно разрешение е в съответствие с правилата на родовата подсъдност, съдът не приема довода за наличие на основание по допускане до касационно обжалване ,с оглед служебна проверка дали решението е допустимо Ето защо Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.