Определение № 60313 от 05.08.2021 г. на ВКС по т. д. № 1008/2021 г.
ВКСII търговско отделение05.08.2021 г.докладчик Евгений Стайков
Диспозитив
ДОПЪЛВА на основание чл.248, ал.1 ГПК определение №232/26.05.2021г., постановено по ч.т.д.№1008/2020г. по описа на ВКС, ТК, ІІ т.о. в частта му за разноските като: ОСЪЖДА Х. М. Х. - ЕГН [ЕГН] от [населено място], [улица] да заплати на Застрахователно акционерно дружество „ОЗК Застраховане“ АД – ЕИК[ЕИК] от [населено място], [улица], ет.5, сумата 780лв. (седемстотин и осемдесет лева) – разноски с ДДС за частното касационно производство. ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
Мотиви
Производството е по чл.248 ал.1 ГПК. Образувано е по молба с вх. №4582/31.05.2021г. на Застрахователно акционерно дружество „ОЗК Застраховане“ АД – [населено място], с която се иска да бъде допълнено определение №232/26.05.2021г., постановено по ч.т.д. №1008/2020г. по описа на ВКС, ТК, ІІ т.о. в частта му за разноските. Твърди се, че касационният състав не е присъдил в полза на молителя претендираните с отговора на частната касационна жалба разноски, за които е представен списък по чл.80 ГПК и доказателства за реалното им заплащане. В срока по чл.248, ал.2 ГПК е депозирано писмено становище от пълномощника на касатора Х. М. Х., в който (без да се излагат конкретни доводи) се твърди, че молбата е недопустима, а при условията на евентуалност – че молбата е неоснователна. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на второ отделение, след преценка на данните по делото, намира следното: С определение №232/26.05.2021г., постановено по ч.т.д. №1008/2020г. на ВКС, касационният състав не е допуснал касационно обжалване на решение №260117/22.12.2020г., постановено по в.т.д.№529/2020г. на Варненски АС в частта му, имаща характер на определение, с което - след отмяна на определение №260434/21.08.2020г. по т.д.№1653/2020г. на Варненски ОС, Х. М. Х. е осъдена на основание чл.78, ал.4 ГПК да заплати на ЗАД „ОЗК Застраховане“ АД сумата 6 283лв. – разноски по делото пред първата инстанция, както и сумата 15 лв. – държавна такса по въззивната частна жалба. Настоящият състав намира, че е налице хипотезата по чл.248, ал.1 ГПК за допълване на постановеното определение в частта за разноските. С представените от ответното дружество към списъка за разноски по чл.80 ГПК - договор за правна защита и съдействие от 25.03.2021г., фактура №000000280 от 06.04.2021г.. и платежно нареждане с дата 06.04.2021г., е доказано плащането на сумата от 780лв., представляваща заплатен от ЗАД „ОЗК Застраховане“ АД адвокатски хонорар с ДДС в полза на адвокат Т. С. за изготвяне на отговор на касационната жалба на Х. Х.. В писменото становище на касаторката по чл.248, ал.2 ГПК не се съдържа изрично възражение по см. на чл.78, ал.5 ГПК за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение. Мотивиран от горното и на основание чл.248, ал.1 във вр. с чл.81 ГПК Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на второ отделение,