Определение № 47 от 16.01.2014 г. на ВКС по т. д. № 4217/2013 г.

Подадена е молба от [фирма], [населено място] за допълване на постановеното по настоящото дело определение № 833 от 04.12.2013 г. в частта относно разноските, като в полза на търговското дружество бъде присъдено дължимото за касационното производство юрисконсултско възнаграждение в размер на сумата 165 лв. Ответницата по молбата – Я. П. Б.-Р. от [населено място], [община] – оспорва същата като неоснователна с доводи за недължимост и прекомерност на претендираната сума. Съдът, като взе предвид изложеното в молбата и данните по делото, приема следното: Молбата е подадена в преклузивния едномесечен срок по чл. 248, ал. 1 ГПК, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество – същата е частично основателна. Ответникът по частната жалба [фирма], [населено място] е направил своевременно искане за присъждане на разноски, което се съдържа в депозирания от същия отговор от 11.11.2013 г. Поради това и с оглед изхода на делото, както и предвид обстоятелството, че процесуалното представителство на ответното дружество е осъществявано от юрисконсулт, молбата за присъждане на разноски е основателна и следва да бъде уважена. Основателно, обаче, е заявеното от ответницата по молбата възражение, преценено от настоящия състав като искане по чл. 78, ал. 5 ГПК за намаляване на дължимото на другата страна адвокатско възнаграждение поради прекомерност. С оглед обема на правната помощ, осъществена от процесуалния представител на ответното дружество, дължимото на същия адвокатско възнаграждение за изготвения отговор на частната жалба е в размер на сумата 100 лв., съгласно чл. 11 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. За тази сума именно е основателна подадената молба по чл. 248 ГПК, като за разликата до пълния размер на претендираните разноски – същата следва да бъде оставена без уважение. Мотивиран от изложеното, на основание чл. 248 ГПК, Върховен касационен съд, състав на Търговската колегия, Второ отделение